Утре, 17 януари е Антоновден, посветен на Св. преподобни Антоний Велики – първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм, чиито живот преминава в молитва и пост
Според народните вярвания е празник, който отбелязваме, за да се предпазим от болестите и най-вече от шарката и чумата, която дедите ни наричали лелята.
Какво да не правим на Антоновден според народните вярвания?
Празникът налага строги забрани – домакините не трябва да плетат и предат, както и трябва да избягват домакинска работа, която не е свързана с подготовка за празника, за да не се разлюти шарката и да покоси децата. По-интересна обаче е забраната за варене на боб и леща, като се предполага, че тази забрана е свързана с вид шарка, наричана на народен език лещенка, тъй като наподобява именно зърната на лещата. За да не гостува в дома шарката и да не покоси семейството чумата, домакините забравяли за варивата на този празник и не ги приготвяли и поднасяли на трапезата.
Традиции
Антоновден помага да защитят семейството и дома си от болести, най-вече от чумата, която народът наричал „лелята“, както и от шарката. За да ги умилостивят, те спазвали редица традиции и обичаи, по известните сред които са: Жените изпичали содени питки, като една от тях оставяли на тавана за чумата, за да остане и тя там и да не влезне в дома им, а други от содените питки дупчели отгоре с вилицата, за да не се "надупчат" децата от шарка. Питките се намазвали богато с мед и се подавали за здраве без тази, която домакинята предвиждала за чумата. Жените не приготвяли варива и свинско месо в никакъв случай в деня на празника, за да не разлютят болестите и да не пострада семейството им. Сред традиционните ястия, които приготвяли, освен содените питки били тутманикът и пълнената кокошка. Тези ястия се считат за традиционни обредни ястия за Антоновден.
В някои краища на страната дедите ни считали празника за „лош“. В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци, които според легендата са ковачи. Народът вярвал, че болестите се раждат на Антоновден и тръгват по хората на следващия ден – Атанасовден, така че правели всичко възможно да ги омилостивят, изпълнявайки обреди на Антоновден, за които вярвали, че помагат да омилостивят лошите болести и да държат лелята далеч от дома си. В някои краища на България и Антоновден, и Атанасовден – на 18 януари – и днес се считат за едни от най-големите празници, поради което ги почитат подобаващо – с общоселски курбани – за здраве и благоденствие, за предпазване от болести и за съхраняване на обредите, традициите и обичаите за идните поколения.
