Утре православната християнска църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
На Ивановден задължително къпят именяците „за здраве“. В обредното здравеносно къпане се включват и жените – невести и наскоро сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – „Женски водици“. Някога ходели т. нар. „къпачи“, които къпели (доброволно или насилствено) не само всички Ивановци, но и по-заможните представители на общността. През османското владичество „къпачите“ безнаказано можели да къпят дори бейовете и пашите.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именик и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.
