На Стефановден е редно да приготвите голяма софра, да поканите близки и приятели и да се веселите, защото това е третият ден от Коледа и е ден за празнуване. Една от традициите, които се спазват на тозе ден е, че семействата отиват при кумовете си и по-възрастни роднини.
Венета, Венеция, Вени, Венка, Венко, Венцислав, Венцислава, Венче, Венчо, Заприн, Заприна, Запринка, Запрян, Запряна, Ния, Светлин, Соня, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станимирка, Станислав, Станислава, Станка, Станко, Станул, Станчо, Стеван, Степан, Стефа, Стефан, Стефана, Стефани, Стефания, Стефанка, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоилка, Стоимен, Стойко, Стойна, Стойне, Стойно, Стойчо, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теньо, Тянко, Цанка, Цанко, Цона, Цонка, Цонко, Цончо, Цоньо, Чанка, Чанко, Чаньо.
Спазват се строги забрани за Мръсните дни.
За предпазване от караконджоли и други демонични сили не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. До Йордановден жените не бива да метат, мият косите си, перат.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.
