Съгласно с вярванията, посевите ще едреят и годината ще е плодородна, ако всички в къщата опитат от ястията с варива. Друго поверие е, че каквото получите, ще го получавате пак следващата година, а пари не се дават тъй като догодина все ще си даваме на някого.
Народното вярване разказва за отшелника Андрей, който живял самотен в планината, отглеждал си една нивица, всичко сам си добивал.
В народния календар празникът на св. апостол Андрей е свързан с различни поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Казват, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото "пиле у яйце". Затова го наричат и Едрей, Едринден. Макар незабележимо, денят става по-голям, а с това и надеждата и очакването за пролет, за покълване, за растеж на семената и посевите.
Обредните действия, свързани с това вярване, целят осигуряване на растежа и плодородието през идващата година.
Ако на Андреевден денят полека се събужда, то мечката прави точно обратното – поема към зимното си скривалище. За да го направи, да не слиза при хората и да не прави бели, е необходимо да бъде изпратена по живо по здраво с храна и добри пожелания. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си наместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката.
В навечерието на Андреевден жените варят жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: "Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите." Вари се в ново гърне.
На сутринта от сварените зърна ядат всички. Всеки хвърля няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. От тях се дава и на животните – за добър приплод. Жените раздават от варивото на съседи из махалата – да е плодовита годината.
Деня празнуват и невестите. Като почитат празника, очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб. Животното се подканя с благ глас "Нa ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядуш суровия" или пък: "За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот." Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвиква доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие.
Приготвят се прясна пита, варени житни и бобови зърна.
