На 24 декември Православната църква почита паметта на св. Евгения.
Името на Бъдни вечер пък идва от бдението, което предстои в очакване на предстоящото чудо. Бъдникът гори цяла нощ в огнището, а огънят е знак на връзката между небето и земята. На трапезата присъстват само постни ястия. Отделя се по хапка от всичката храна за починалите и сутринта се носи на гроба. След като се прикади вечерята, се поканват светците Илия, Вартоломей и Герман на вечеря, за да се омилостивят и да предпазват лятната реколта от бури и гръмотевици.
Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Задължението на мъжете е да приготвят бъдник от крушово, дъбово или буково дърво. Обичаят е той да бъде намазан с осветено в църквата масло. В по-дебелия му край се прави отвор и в него се слагат тамян, масло, вино и се затварят с дървен клин.
Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - ако гори буйно и пръска искри, ще има богат урожай, изгорелият докрай бъдник предвещава добро , а недогорелият - зло.
С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен Боговица . Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната маса от коледните пости, жените приготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, е необходимо да има на нея, тъй като колкото по-богата и "голяма" е тя, толкоз по-богат и крепък ще бъде домът през годината.
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако е облачно, пролетните култури ще са добри. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.