През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий.
На 14 септември църквата празнува Кръстовден. Имен ден имат всички, носещи имена Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. С този ден, наричан още Гроздоберник, започва и есента. Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на християнската църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането на кръста от персийски плен през XVII век.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм. През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.
След страданията и разпятието Христови, кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.
Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
Според народния обичай на този ден се свързва с края на лятото и началото на есента - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста. Народът вярва още, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.
Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен
На 14 септември Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници. Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора, която се намира близо до град Пловдив, Южна България. Местността е с форма на кръст, а вярващите твърдят, че нощем небето над нея се отваря и човек може да почувства Божиите послания. През 1995 година там бе осветен новият храм "Покров Богородичен", построен с дарения на християни, българомохамедани и дори мюсюлмани от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15 параклиса. На Кръстова гора всяка година особено тържествено се отбелязва и празника Кръстовден.
Наричат Кръстова гора българският Йерусалим.
Около мястото витаят легенди, загадки и видения. С любопитно предание е свързан и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни. Според разказите мястото е открито за българите от местен лечител и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис III да се лекува на върха.
За една нощ тя била излекувана, а от благодарност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На много места в планината има лековити извори. Взет от Кръстова гора камък се смята за благословия, носител на Божията милост и на здраве.
Някога откривателят на това място е казал: "Нека хората знаят, че след 150 години на Кръстова гора ще идват за изцеление християни от цял свят … както някога и сега се ходи в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за втори Божи гроб". Много поклонници и сега смятат, че заради парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на "изцеление на тялото и душата".
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С празника започва и гроздоберът.
В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
