Учен премества с мисъл пръста на друг човек

И докато прави това, неговият колега Андреа Стоко седи в друга лаборатория на университета и без да иска натиска интервала върху своята клавиатура.
Първи в света
Смята се, че експериментът на двамата учени представлява първият в света неинвазивен метод за връзка между мозъците на хора. Той използва съществуваща, но все още разработваща се технология по нов начин. И представлява тласък за бързоразвиващата се научна област, която се стреми да ни помогне да управляваме света само с мисъл.
"Искахме да покажем доказателство на концепцията", казва Стоко, визирайки идеята, че е възможно един човек да се свърже посредством мисълта си с друг и да му дава команди.
Експериментът, който бе показан на видеозапис в сайта на университета, все още не е публикуван в научно списание. Той идва пет месеца, след като невролози в Университета Дюк създадоха интерфейс между мозъка на плъхове. И когато един гризач натисне лост в една стая, кара други, намиращи се на някъде другаде, да правят същото. А миналия месец учени от Харвард разработиха неинвазивен (който не се намесва механически в мозъка) интерфейс, позволил на човек да задвижи с мисъл опашката на плъх.
Но учените във Вашингтонския университет за първи път свързват мозъците на двама души, които, за разлика от гризачите, са напълно наясно с експеримента.
При него електроенцефалограф измерва със сензорите върху главата на д-р Рао електрическата активност на мозъка му. Те се предават на компютъра, на който върви играта. Той подготвя мозъка си за изпращане на правилните сигнали - мисли как премества пръста си, за да натисне интервала - клавиша, с който оръдието започва да стреля.
Тази дейност се анализира от специален софтуер и се преобразува в код, който се предава по интернет до друг компютър, свързан със Стоко. Той пък носи на главата си синя плувна шапка, в която е вградена бобина за магнитна стимулация. Тя въздейства върху център за движение в лявата част на мозъчната кора, отговаряща за десните крайници. И когато Рао си мисли, че иска да помръдне дясната си ръка, това прави Стоко.
Като нервен тик
"На практика усещането не се различава от нервния тик - казва Стоко. - Виждам, че ръката ми се движи, без да искам това. Но не е плашещо или гадно."
Основното ограничение на експеримента е, че той работи при точно определени условия - двамата учени предварително са настроили мозъците си да изпращат и получават сигнали. Освен това са "окабелени" така, че да бъде накаран да се движи само един пръст на "подчинения" човек. Т.е. не може някой да бъде принуден да танцува против волята му, само като друг си мисли за това.
Въпреки това учените казват, че експериментът е тласък напред към нова научна граница, която поставя въпроса дали мозъкът не може да измести крайниците като най-прякото средство за взаимодействие с околния свят.
Човек оперира без да е хирург
Двамата учени се надяват, че при следващия им експеримент ще успеят да задвижат с мисъл два пръста и да ги накарат да изпишат дума с клавиатурата. А в бъдеще може би опитен хирург дистанционно ще бъде свързан с някого на мястото на катастрофа и ще го командва как да оперира.
Това може да бъде приложено при всяка ситуация, при която "един човек има информацията и уменията, от които се нуждае друг човек, и те могат да бъдат прехвърлени лесно", казва Стоко.
Технологията, която превръща мисълта в движение не е нова. Тя се използва, за да позволи на парализирани да въздействат върху обекти или на хора с протези да движат изкуствените си крайници.
В момента се работи върху проект, с който тийнейджър, напълно парализиран от врата надолу да открие с ритане на топка световното първенство по футбол в Бразилия през 2014 г., като носи контролиран от мозъка роботизиран екзоскелет. При успех, той ще е първият, който контролира едновременно повече от една протеза.
Смартфони без клавиатура
Същевременно други лаборатории, включително една на "Самсунг", работят върху нов начин за връзка на хората с техните смартфони. Учените се надяват, че скоро на потребителите няма да се налага на пишат с клавишите или да натискат екрана, за да отворят имейлите си. А ще могат да го правят със силата на мисълта.
Изследователят Стоко смята, че тяхното проучване не може да създаде свят от зомбита, в който някой може да контролира и командва други. Защото технологията им изисква човек да позволи мозъкът му да бъде манипулиран.