Будистките монаси повдигат много въпроси пред обществото. И те са свързани с това как духовниците успяват да живеят векове дори... след смъртта си!
Смята се, че причината е тукдам - практиката на медитация, извършвана в присъствието на умиращ будистки учител или лама. Счита се, че в това състояние учителят може да живее в медитативно състояние и след смъртта си.
Една от историите, доказващи това, се случи в Тибет през май 2020 г. Тогава сърцето на главния монах спря да бие, след като той зае позата лотос и започна медитация. Учениците му наблюдавали тялото всеки ден, но дори след два месеца то не се разложило. Ставите бяха подвижни, кожата била гладка, а косата продължавала да расте. Изглеждало, че Лобсанга Церинга просто е заспал.
снимка
Shutterstock/Fotodom.ru
В същото време учени пристигнаха в храма и направиха няколко енцефалограми. В резултат лекарите бяха буквално шокирани от резултатите, които видяха. Мозъкът на монаха продължаваше да работи дори два месеца след смъртта! Импулсите бяха слаби, но ги имаше.
Монасите също са били изучавани, включително по време на дълбока медитация. Установено е, че по това време тялото реагира много по-малко на външни стимули. И това се случва несъзнателно.
Защо това е така, не е известно със сигурност. Може би мозъкът, в който остава някаква активност, поддържа тонуса на целия организъм. От друга страна, под въздействието на медитация, при умиране се отделят някои вещества, които предпазват клетките от разлагане.
Така или иначе, феноменът на будистките монаси си остава не напълно доказан, но страшно интересен както за научния свят, така и за обикновените хора.
