Продължителността на благоприятните условия за живот в близост до една звезда пряко зависи от живота на самата звезда, се казва в изследването.
Изключение прави само, ако звездата престане да съществува поради неестествени причини - например поради сблъсък с небесни тела или под влияние на други опустошителни сили.
По данни на изследователите, животът може да възникне и процъфти в зоната около звезда, която е от 0,08 до 3,7 пъти по-тежка от Слънцето. При това теглото на звездата е обратнопропорционално на продължителността на живота: колкото по-лека е звездата, толкова по-дълго ще има живи организми.
Едни от най-разпространените звезди във Вселената са червените джуджета. Те се отличават с ниско тегло и могат да съществуват и да поддържат живота около себе си в продължение на десет милиарда години.
Звездите пък, които са подобни на Слънцето, в процеса на еволюция преживяват различни стадии на развитие, а след десет милиарда години се превръщат в бели джуджета.
Във всеки от тези периоди звездата може да създаде неблагоприятни условия за живот на близките планети.
Процесът на възникване на звездите започнал 30 милиона години след Големия взрив. Планетните системи започнали да се появяват много по-късно, след като се образували нови поколения звезди.
Учените смятат, че това е и точката на началото на живота във Вселената, който е ограничен от продължителността на съществуване на най-стабилните звезди. Тази продължителност е оценена на около десет милиарда години.
