Присаждането на глава е почти фантастично за днешната медицина. Само от гледна точка на техниката: необходимо е да се съединят милиони най-различни нерви, да не говорим за тъкани, мускули, кости.
Обществеността взривява Серхио Канаверо, доктор от Групата за перспективна невромодулация в Торино. В статия той твърди, че човечеството се е приближило към трансплантацията на глава.
Увереността на специалиста се подкрепя от изследвания, които той описва в статията си. Основният проблем за хирурзите за трансплантирането на глава на човек се състои в това, че е необходимо да се съединят нервите от гръбначния мозък на пациента и донора.
През 70-те години на миналия век учените опитали трансплантация на глава на макак резус. Те успели да я присадят, но маймунката останала парализирана от врата надолу и само някои органи работели горе-долу нормално, уточнява Vesti.ru.
Миналата седмица се появи публикация, в която учените от университета Кейс Уестърн Ризърв и Кливлъндската клиника демонстрирали, че при мишки с увреден гръбначен мозък (както след трансплантация на глава) са успели да възстановят дейността на пикочния мехур.
Операцията била проведена подобно на тази, която не помогнала на макака. Температурата на телата на животните била понижена до минимално възможната (12-15°C), след това изкуствено спрели сърцата и хирурзите съединили толкова невронни връзки, колкото успели.
Матрицата за възстановяването на гръбначния мозък била създадена от нервни влакна, получени от ребрата на гризачите. За фиксатор послужил белтъкът фибрин, който участва в образуването на кръвните съсиреци. Използвани били и някои химични вещества, които стимулират растежа на невроните и увредените тъкани.
След половин година животинките върнали контрола си над работата на пикочния мехур, макар че така и не се научили да ходят. А това според учените говори, че възстановяване на връзките на гръбначния мозък все пак е имало. И именно това постижение поставя Канаверо на върха на своеобразна пирамида от ценни постижения за последните години.
В статията си той смята, че може да се направи много точен разрез на гръбначния стълб и през него да се съединят нервните тъкани на пациента и донора. След това да се използват пластмаса и полиетиленгликол (последният помогнал да се възстанови гръбначният мозък на няколко кучета), а после е необходимо максимално да се сближат нервните тъкани и да се закрепят в такова положение, че мястото на срязване да се заличи само.
„Най-сложно от техническа гледна точка в трансплантацията на глава е да се съедини гръбначният мозък на донора и реципиента. Аз смятам, че сега се е появила технология, която да го направи възможно”, пише Канаверо в статия.
В случай че учените успеят да проведат изпитания на усъвършенстваната методика върху хора, нейното използване може да помогне на парализирани хора и на пациенти с мускулна дистрофия.
