След като триумфира на международния турнир по фигурно пързаляне Купа “Денкова-Стависки”, шампионката Александра Фейгин гостува в студиото на „На кафе“, за да разкрие какво я е подтикнало да се запише в екстремното риалити “Игри на волята” и защо е приела плана за саботаж на племето на Супергероите.
„Когато реших да вляза в „Игри на волята: България“, знаех, че ще изпусна цялата си подготовка. И че това е огромен риск за мен.
“Постигнах най-голямата си цел в спортната ми кариера – отидох на Олимпиадата. След това имаше период, в който не знаех какво да правя. Бях изгубила мотивацията. Случайно, в социалните мрежи, ми излезе формата за кастинг за „Игри на волята“. Не бях гледала предаването, но знаех, че има екшън. Казах си: „Защо да не се запиша, да разнообразя ежедневието си”. Приеха ме веднага. Бях на лагер по фигурно пързаляне. Прибрах се в София, събрах си багажа и тръгнах. Подготовката ми за „Игри на волята: България“ се състоеше в редене на пъзели в телефона. Разчитах изцяло на спортната си форма. Справих се с глада, защото знаех, че няма храна в хладилника, която да ме изкушава и да искам да го отворя. Бързо ми мина. Иначе мърсотията и комарите бяха много неприятни. Хапеха ни през клиновете и постоянно се чесахме. Много неприятно беше и спането на земята, която ни убиваше“, допълва тя.
За племето на Супергероите
„Когато за първи път видях племето си, се изплаших. Видях, че сме шантави. Другите племена бяха идентични и наистина си подхождаха. Докато ние бяхме прекалено различни. Помислих си: „Защо са ме сложили в шантавото племе?“ Но може би беше за добро. Когато Вики влезе в нашето племе, капитанът ни Цецо ни забрави. Изостави ни и се сближи с нея. Говореше си само с нея. След нашата номинация, разделението се усети още повече. Защото повечето защитиха Виктория, че не е трябвало да бъде номинирана. Всички говореха как тя е силна и ще се върне. А за мен никой нищо не каза. Само Илиян и Мани казаха, че и аз ще се върна. Тогава усетих, че това са моите хора. Те вярваха в мен, без дори да се познаваме.“
За саботажа
„Сега, когато гледам предаването, ми става мъчно как им позволих да се държат така с мен. За първи път попадам в такава обстановка. Не знам как реагират хората. Затворена съм на пързалката, нямам житейски опит със социалните игри. Те видяха, че не мога да се защитя и оттам дойде вербалната агресия, насочена към мен. Още преди саботажа, някои от Супергероите играеха стратегически и искаха да ме натиснат, за да мина в тяхната коалиция. Сринаха ме психически. Не ми беше трудно да се включа в идеята за саботажа. Защото ние с Мани не сме агресивни хора и не можем да им отвърнем по този начин както те ни нападаха. Другият ни вариант беше да избягаме и съответно идеята беше сложена на масата. Но самата постъпка ми беше трудна. Цялата нощ преди това треперех и имах чувството, че ще припадна. Никога не съм правила такова нещо, но затворени в играта, ти идват идеи, които не би направил никога в реалния живот. В спорта винаги съм играла честно и не бих направила такова нещо. Веднага след като го направих, се чувствах много зле, сякаш съм убила човек. Но знаех, че това е единственият вариант да се спасим от тях. Извинявах се 100 хиляди пъти, но няма как да върна времето назад. Нито баща ми, нито треньорите ми са ме обвинявали, защото са видели, че не се издържаше…“
„След игрите съм говорила и с Гого, и с Алекса. Те разграничават състезанието с реалния живот. Приятели сме. Докато с Вики нещата не стоят така. След като форматът беше приключил, се видяхме, тръгнах усмихната към нея, за да я прегърна, а тя каза: „Изобщо не ми се усмихвай Фейгин. Още не съм ти простила!“
За връзката на Фейгин и Георги
„Любовта ни продължава и е много изненадващо, защото когато си затворен в игрите, обстановката е една. А когато излезеш, виждаш света. Трудно е да запазиш отношенията си и навън, но ние успяхме. Чувствата ни с Георги бяха истински и нещата се получиха. Притеснявах се как ще реагира баща ми, защото не искам да го нараня. Да се чувства изоставен или нещо такова. Беше ми неудобно, но се престраших и му казах. Треньорите ми знаеха за Георги и ако не бяха те, вероятно нямаше да събера тази смелост. Те подготвиха баща ми, а той го прие нормално.“
„Първото нещо, което направих след като излязох от „Игри на волята: България“, беше да се видя с Илиян в Царево. Разказах му всичко, а той ме успокои. Стояхме прегърнати 10 минути и изплаках всичко, което бях насъбрала.“
