Думите са силно оръжие. Това, което казвате, влияе на начина ви на мислене, който пък определя как действате и какво сте склонни да направите.
„Днес ми е кофти ден“
Разликата между „хубавия“ и „лошия“ ден е само и единствено в главата ви. Всеки ден крие изненади, приятни и неприятни. Важното е как се справяте с тях. Когато сте изобретателни и съобразителни, посрещате с еднакъв успех и кризите, и възможностите, елегантно и уверено. Ако обаче нагласата ви е негативна, дори най-лесните предизвикателства могат да ви се сторят непосилни. Оправдавайки се с деня, се обричате на провал по две причини. Първо, това пречи на способността ви да контролирате емоциите си. Второ, подобна нагласа гарантира, че и остатъкът от деня ви ще протече „кофти“. Ето ви по-подходяща фраза: „В момента не съм в най-добрата си форма, но работя по въпроса.“
„Ако извадя късмет…“
Способността да разчитате на случайности, когато на пръв поглед обикновени събития разкриват пред вас невероятни възможности – наистина съществува, но понякога се случват и непредвидени неприятни събития. Отдавайки и двете на късмета или съдбата, правите успеха трудно постижим. Което си е, си е. Което се е случило, се е случило. Всеки резултат е следствие от няколко реални причини. Въпреки че не можете да възприемете всяка една от тях, нито пък да предвидите резултатите, не съществува магическа фея, която разпръсква късмет тук, но не и там. Вярата в късмета води до провал, защото: създава предпоставки да бягате от отговорност за грешките, които сте допуснали; окуражава ви да разчитате на свръхестественото, вместо на вземете необходимите мерки, които ще ви помогнат да успеете. Ето как трябва да мислите: „Какво друго бих могъл да направя днес, за да постигна целта си?
„Намирам се под голям натиск“
Думата „натиск“ идва от физиката и определя „средната големина на силата, упражнявана върху единица площ от дадена чaстицa върху друга, съседна частица“. Заради голям натиск може да се срути някой мост, например. Но хората не сме мостове. Това, което се случва с нас, няма нищо общо с упражняването на натиск върху неодушевен предмет. Ние израстваме, развиваме се и се приспособяваме към нови обстоятелства. Когато кажете, че се намирате под натиск, вие се отъждествявате с безпомощен предмет, върху който действа външна сила. Подобна нагласа ви кара да се чувствате незначителни и безпомощни, а това води до провал. В крайна сметка ви се налага просто да се борите със ситуацията, вместо да вземете категорични мерки в правилната посока. По-добре си кажете „Поемам си дъх, преди да предприема допълнителни действия“.
„Приоритетите ми са…“
Думата „приоритет“ означава „единствен и най-важен“. Изразът „много приоритети“ е оксиморон. Това е от значение, защото ако имате повече от един приоритет, обикновено не знаете с кой от тях да се захванете по-напред. Във всеки един момент има нещо, което е по-важно от другите важни неща ,които имате да вършите. Именно то е по-важно и именно на него трябва да посветите цялото си внимание. Имайки повече от един приоритет, вие се обичате на провал, защото неизбежно започвате да мултитасквате. Когато вниманието ви е разфокусирано, усилията ви не са толкова резултатни, както когато сте се съсредоточили единствено върху най-важната задача. Вместо да казвате, че имате няколко приоритета, си кажете: „Най-големият ми приоритет е…“
„Кой е виновен?“
Малко видове поведение са по-безполезни от соченето на някого с пръст. Миналото си е минало. Не в важно защо нещо се е случило или не се е случило, а как да постигнем по-добри резултати следващия път. Това, разбира се, не значи, че не трябва да поемем отговорност за грешките си. Напротив, поемането на отговорност е точно обратното на соченето с пръст. Обвинявайки другите, ние се обричаме на провал, защото: се фокусираме върху миналото, а не върху бъдещето; натоварваме се с негативни емоции; започваме да се плашим от рисковете. Просто кажете: „Ето какво трябва да направим иначе следващия път…“
