Целебната сила на билките е позната от дълбока древност. А по българските земи растат едни от най-мощните в действието си лечебни треви.
Ранилист е най-популярното название на тази целебна трева , позната още и като черен вятър, хайдушка билка , кестере и рошовина. Смятана е за вълшебна още от древността. През годините за билката се говорело, че лекува близо 50 болести, като при всички е еднакво ефективна. Тя лекува жълтеница и възпаления на пикочния мехур и матката, радикулит и задух.
Някога българските хайдути високо са ценили свойствата на лечебния и германския ранилист. Революционерите са лекували какви ли не болести, включително зарастване на рани, като оттам всъщност идва името на билката. Тя намира много добро приложение при главоболие и други проблеми с главата – физически травми, мозъчни сътресения и дезориентация. Подходяща е за терапия срещу мозъчен инсулт и лицева невралгия, за лечение на главоболие и болки в лицето. Билката има способността да сваля емоционалното и нервното напрежение. Билкари и природолечители препоръчва ранилист при виене на свят, епилепсия и нервно изтощение.
Билката действа благоприятно върху целия организъм. Ранилист стимулира движението на жизнената енергия и заедно с това отнема напрежението от кръвоносните съдове, главата и мускулите. По този начин тялото се чувства заредено с енергия и здраве. Редовното приемане на билката подобрява функциите на нервната система и паметта, като намалява тревожността. В българската народна медицина билката се употребява при задух, бронхит, атеросклероза, виене на свят, епилепсия, жълтеница, възпаление на бъбреците, матката и пикочния мехур, задух, радикулит, дори при рак. От ранилист се използват корените и стръковете на растението. Билката обаче не се препоръчва за диабетици, хора с ниско кръвно, бременни или кърмещи, както и за малки деца.
Употребата ѝ е лесна. Прави се отвара от 1 супена лъжица смлени корени или стръкове, която се залива с половин литър вряща вода и се вари 5 минути. От отварата се пие по 1 винена чаша 2-3 пъти дневно. Същата течност може да се използва и за външно приложение при рани, ревматизъм, ужилване и ухапване от насекоми, радикулит.
Против ракови образувания се прави друго лекарство, като в 1,2 литра кипяща вода се слагат 2 равни кафени лъжички дървена пепел. Смеската се оставя да ври 2-3 минути, захлупва се и се оставя да пренощува. На сутринта се прецежда бистрата вода, трябва да се получи около 1 литър течност, като останалите 200 мл остават в пепелта. В тази течност от 1 литър се слагат 2 равни кафени лъжички корени от кукуряк - изсушени и счукани, и 1 равна кафена лъжичка корени от лечебен ранилист, отново изсушени и счукани. След това сместа се слага да ври на слаб огън, докато остане наполовина.
В отделен съд се налива половин литър вода от чешмата да заври и се прибавя към течността от билката, за да стане пак 1 литър. Отново е необходимо отварата да поври 2-3 минути. След като се свали от огъня, се оставя да пренощува с похлупак. На сутринта се прелива в две тъмни шишета по 0,5 литра.
Държи се на хладно и тъмно, но не в хладилник. Взема се 4 пъти в денонощието, по едно пеницилиново шишенце, на 6 часа, половин час преди ядене. Сутрин в 6 часа, на обяд в 12 часа, след обяд в 18 часа, през нощта в 24 часа. Приема се редовно най-малко 7 месеца.
