Използването на нецензурен език – или казано иначе, псуване – често се разглежда като признак за елементарен речник. Човекът, който си служи с тези думи, се смята за не особено интелигентен.
Изследванията обаче показват, че псуването всъщност е признак за по-интелигентна употреба на езика.
Хората избират да псуват в различни контексти и за различни цели – за лингвистичен ефект, за да предадат емоция, за да развеселят някого или може би просто, за да бъдат умишлено гадни.
Психолозите, които проучват кога и защо хората псуват, се опитват да надникнат отвъд стереотипите, представящи псуващите като неграмотни и неинтелигентни.
Всъщност, изследване, проведено от психолози от Mairst College, открива връзка между това колко добре владее даден човек английският език и колко го бива в псуването.
Първото – езиковото умение – може да бъде измерено, като накараме група хора да кажат колкото се може повече думи, започващи с определена буква от азбуката. За 1 минута.
Хората с по-големи езикови умения измислят много повече примери за даденото време. На базата на този подход учените създават и сходна задача, но свързана с псуването. Нейната цел – да се сетим за колкото се може повече псувни за 1 минута.
Сравнявайки резултатите от двете задачи, учените откриват, че онези, които получават високи точки по отношение на езиковите си умения, се справят най-добре и при задачата с псуването. И обратното – участниците, получили слаб резултат при езиковия тест, нямат много точки и в този с псувните.
Това съотношение подсказва, че псуването не е признак на беден език или ниска интелигентност. Напротив – това е езикова функция, която артикулирания говорител може да използва, за да комуникира с максимална ефективност. Нещо повече – псуването намира приложение дори и отвъд комуникацията.
Естествено болкоуспокоително
В едно проучване група доброволци са подканени да задържат ръката си в ледена вода колкото се може по-дълго. Едната група има правото да повтаря псувня, а другата – неутрална дума. Междувременно изследователите измерват пулса на всички участници.
Оказва се, че онези, които псуват, успяват да издържат по-дълго на болката, причинена от леденостудената вода. Според тях тя не е била толкова болезнена. Техният пулс е бил и значително по-висок. При другата група се е наблюдавало тъкмо обратното.
Подобни резултати показват, че при участниците, които са псували, се е активирала реакцията „бий се или бягай“ – естествен защитен механизъм, който не само, че отделя адреналин в тялото и ускорява пулса, но и действа като естествено болкоуспокоително.
