Антиоксидантите са група биохимични вещества, действащи благоприятно и отпускащо върху човешкия организъм. Те са нискомолекулни съединения, попадащи в организма чрез различни хранителни продукти.
Като антиоксиданти можем да определим различни видове органични и неорганични съединения, като: Витамин C, Витамин Е, Фелурова киселина и други. Антиоксидантите не само унищожават свободните радикали, но и подобряват физиологията на организма, като го предпазват от вируси, бактерии, токсични вещества и подобряват имунната система.
Антиоксиданти отдават електрон на свободния радикал и така регулират количеството им в организма ни, благодарение на което той генерира енергия, бори се с инфекциите и отстранява редица вредни химичните вещества, попаднали в него. Изследванията доказват, че антиоксидантите помагат на организма да намали увреждането на тъканите, ускоряват оздравяването и се противопоставят на инфекциите и стареенето, с което удължават продължителността на живот.
Организма има баланс на свободните радикали и антиоксиданти . Проблемите настъпват, когато равновесието се наруши.
Това най-често се случва, когато в храната липсват достатъчно антиоксиданти. Има и външни фактори, които допълнително намаляват антиоксидантите в организма.
Това са тютюнопушенето, алкохолът, замърсяването, излагането на слънце, тежката физическа работа, както и някои лекарства.
В последно време медицинските изследвания са съсредоточени върху откриването на всички заболявания, причинени от антиоксиданти.
Все още данните са изключително противоречиви, но е почти сигурно, че проблемите със сърдечно-съдовата система, раковите образувания, катаракта и мускулната дистрофия се дължат до известна степен на липсата на антиоксиданти.
Витамин А - Морковите, броколитe, сладките картофи, прасковите, доматите и плодовите сокове, черен дроб, моркови, яйца
Витамин С : спанак, лимони, броколи, киви, зеле, ягоди...и още куп плодове и зеленчуци
Витамин Е : зехтин, соево масло, царевица, яйца, ядките - орехите, фъстъците, лешниците, слънчогледовите семки, олиото от черния дроб на треска, слънчогледовото олио и зеленчуците със зелени листа
Селен : риба, яйца, пилешко и телешко месо
Цинк : морски дарове, месо, пълнозърнест хляб, зелени зеленчуци
Бета каротин : Сушените плодове, като кайсиите, фурмите и сушените сини сливи спанак, моркови, броколи, тиква са с високо антиоксидантно съдържание
Лутеин : зелени листни зеленчуци като спанак и къдраво зеле.
Ферулова киселина : обвивките на семената на растения като ориз, пшеница и овес; кафе, ябълки, артишок, фъстъци, портокали, ананас.
Епикатехин : какао, червено вино, зелен чай.
Микроелементи : мед, орехи, водорасли, лук, чесън, боровинки, малини.
Антиоксиданти при плодове : грозде, сушени сини сливи, ягоди, малини, портокали, вишни.
Антиоксиданти при зеленчуци : боб, патладжан, спанак, зеле, цвекло, лук.
Антиоксиданти при билки : гинко билоба, корени на джинджифил, златен корен.
Подмладяващото действие на антиоксидантите не е научно доказано, но затова пък е известно, че те премахват възпаленията, създават бариера пред ултравиолетовите лъчи и способстват за зарастването на раните. Слънцезащитните средства, кремът за след бръснене и кремът, който се нанася върху кожата след химически пилинг, са идеално приложение на антиоксидантите.
Необходимо е да изяждате ежедневно минимум по 400 грама плодове и зеленчуци , за да може те да оказват предпазно действие по отношение развитието на сърдечно-съдовите и раковите заболявания. Разбира се, най-полезно е те да бъдат сурови, тъй като при консервирането и готвенето се губи голяма част от витамините. Същото се отнася и за растителните масла – те са много по-полезни при използването им като салатни мазнини. С месото трябва да се внимава, то не бива да се консумира в големи количества, не повече от 3 пъти в седмица и трябва да е постно. Наред с полезните минерали с антиоксидантно действие и други необходими хранителни вещества, месото съдържа мазнини, богати на наситени мастни киселини , които увеличават нивото на холестерола в кръвта и риска за развитие на атеросклероза .
