На 27 октомври Православната църква почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка.
27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене). Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките.
Поверия за Мишкинден
Жените не бива да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби„. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките.
Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки. Трапезата
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.
Обичаи и традиции на Мишкинден
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба„.
В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница.
Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове„, „девери“ и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.
Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече„, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.
