Дали има бактерии върху иконите след като вярващите ги целуват? Опасни ли са за здравето на хората?
Едва ли има набожен човек, който да се е замислял върху този въпрос… Може ли е църковните икони да бъдат заплаха за християните? Могат ли те да навредят на здравето?
Обикновено, християните застават пред иконата, да си молят за здраве за близките си, или за себе си. Когато кажат молитвата си, те докосват с ръка иконата, или я целуват.
Истината е, че надеждата е последното нещо, което остава след вярващите. Преди нея са бактериите и микробите. А след тях – многообразие от болести.
Каквото и да кажем, църквите не са най-чистото място на света. Поради по-светлите цветове католишките храмове създават чувство за една по-добра всекидневна хигиена.
В повечето православни църкви цари сумрак, а църковните служители по канон носят черно облекло. Възрастните жени, които продават свещи, обикновено чистят всички помещения на църквата, стълбите и амвона.
Колко често се случва това?
Въпрос с повишена трудност. Или по-скоро въпрос, на който служителите в църквата мъчно дават отговор. Подир краткото проучване, което направихме, (три от най-посещаваните пловдивски храмове и една църква извън Пловдив), заключението е следното – дворовете на църквите се почистват по-усърдно, в сравнение с вътрешността. От този факт биха могли да се направят някои много любопитни заключения, но не това е цел на днешната статия.
Даже и в случай че приемем, че православните църкви се почистват както трябва всеки ден, то възможността вярващите да си тръгнат от църквата, освен с облекчена душа, и с някоя и друга заразна болест, не е никак малка.
Вярващите, от време на време, изминават десетки километри, за да докоснат, да се помолят и да целунат иконата на светеца-изцелител
Колко са хората, които правят тези действия в една църква – на ден?
Зависи от това къде се намира тя и дали иконата е известна с някакви целебни свойства. Както и от това, има ли храмов или някакъв друг празник, свързан с вярата.
Темата за „нечистите икони“ е подхванатата преди време и от Дария Фьодорова – студентка в Британското висше училище по дизайн, художник и автор на проекта „Пътуване из човешката микробиология“. В рамките на изследването Дария е направила анализ на иконите на част от московските църкви.
Експериментът се е провел в Москва, но иконите са най-важният признак на всяка православна църква. Поради това, по всяка вероятност такъв резултат да бъде наблюдаван и в други църкви, които не са в Москва, а в България, София, Пловдив, или в някои малки градове, села. Това с абсолютна сила се отнася за малките параклиси, които се намират в планините, или такива, които са на малко достъпни места…
Ето какво споделя Дария Фьодорова за проекта си. „Целта на нашия опит не е да представи църквите като една голяма бактерия. Този проект не отрича Бог. Ясно е, че вярата на онези, които ходят на църква всеки ден, е по-силна от идеята, че иконата може да е мръсна.“
И така, какви бактерии и микроорганизми има върху иконите?
По-голямата част от тях се оказали условно патогенни: стафилококи, стрептококи, Pseudomonas aeruginosa и Е. coli. Върху иконите, които Дария и нейните помощнички са проучвали, не са открити сифилис или антракс, но това не означава, че в определен случай няма да попаднат там. Ако вярващите, които докосват и целуват икони, са с по-слаб имунитет, те могат да се заразят най-малко с грип.
Ясно е, че няма как да държим сметка на служителите в църквата, в каква степен почистват иконите на дневна база. Би било редно, вярващите да избърсват след себе си иконите с мокра антибактериална кърпичка. В края на краищата, християнството ни учи любов към ближния… Защо забравяме това в църквата?
