Кактусите не са само бодливи растения, които издържат на засушаване. Нужно е те да следват своя естествен цикъл на развитие.
Кактусите са най-голямата група сукулентни растения. Главното при отглеждането им е – да им бъдат осигурени условия на живот, възможно най-близки до тези в естествената им среда.
1. За да цъфти, кактусът трябва да е в състояние на растеж. За това първо и най-важно условие, струва ни се, че не би трябвало да говорим, защото то се разбира от само себе си. Въпреки това, доста голям процент от колекциите се състоят от кактуси, които преживяват, но не растат и едно от най-често срещаните и тъжни зрелища – това е колекция, в която всяко растение е заобиколено от цяла система от
подпори. Такава колекция няма бъдеще – нерастящите, лишени от живи корени кактуси постепенно ще загинат и разбира се, за цъфтеж дори не може да се помисли. Кактусът не трябва да страда нито от “глад”, нито от “прехранване”.
2. Никога няма да цъфне кактус, който е изтощен, не е пресаждан в продължение на няколко години в прясна почва и не е получавал достатъчно влага през лятото. Но също така и от охранени растения, отглеждани в черноземни или парникови почви, цъфтеж не очаквайте. Особено голяма вреда причинява
торенето с органични торове. Дори торенето със смес от минерални соли не е подходящо за кактусите, готови да цъфтят. Единственото полезно за тях подхранване е – поливането с разтвор на калиев фосфат (1 грам на 1 литър вода), но и с това не трябва да се прекалява.
3. Кактусът трябва да прекара зимата на сухо и прохладно място . Само растения, спиращи растежа си в зимните и без слънце месеци, се развиват нормално. По време на зимния отдих те узряват за летния растеж и в тях се зараждат цветни пъпки, които се появяват на повърхността на стъблото само за 50-30 дни преди отварянето на цвета.
4. През лятото кактусът трябва да получава максимално свеж въздух . Най-често любителите градинари грешат в това, че подценяват значението на денонощното пребиваване на растението на открито. Смята се, че ако по време на деня кактусите стоят на отворен прозорец – е достатъчно, но това мнение е погрешно: те се нуждаят изключително много от нощната температурна разлика. Особено важно е да не се внасят растенията в стаята по време на настъпването на прохладните нощи през есента, тъй като точно те допринасят за уплътняване на стъблото и покриването му с тънка кожичка, която закалява кактуса и го подготвя за зимата. Между другото, след това укрепване, кактусите са много по-малко податливи на заболявания и увреждане от червен акар, отколкото изнежените стайни екземпляри, с крехки стебла и тънка кожичка.
5. През пролетта кактусът възможно най-рано трябва да премине периода на привикване към слънцето и през лятото да получава достатъчно незасенчена слънчева светлина. Интересно е да се отбележи, че количеството на слънчевото облъчване, необходимо за цъфтежа на кактуса, рязко варира в зависимост от вида, към който принадлежи растението. И зависи не толкова от това колко по на юг или по на север е разположена родината на кактуса, а от условията, в които той съществува в природата. Ето, например, за да цъфне “южният” по произход Гимнокалициум са достатъчни само два или три часа слънце на ден, докато за “северният” Ехиноцереус трябват шест или седем часа. Това е лесно разбираемо, ако си спомним, че първият вид расте по тревистите равнини на юг от Бразилия, Аржентина, Боливия, Парагвай и Уругвай, а вторият е родом от каменисто-пясъчните, нагряти от слънце през целия ден, пустини на Тексас, Аризона (САЩ) и Мексико. Кактусът трябва да стои обърнат към слънцето винаги от една и съща страна.
6. Ако са изпълнени всички тези условия и кактусът все още не цъфти, то много често причината се крие в навика на много от любителите на кактуси, през цялото време да преместват и да пренареждат саксиите с растения. Вземайки в ръце кактуса, за да разгледат, или да го покажат на някой, те често, поставяйки обратно саксията на мястото й, не обръщат внимание на това да запазят същата ориентация на растението по отношение на светлината. Тези чести промени в осветената част на стъблото инхибират цъфтежа. Това може да се избегне като се направи някаква отметка върху всички саксии от едната страна и да се съблюдава
правилото – винаги да се поставя саксията така, че тази отметка да е обърната към осветената страна на прозореца. От изкривяване на стъблото не трябва да се боите: ако кактусите ви прекарват лятото на рафт пред прозореца, където осветяването е по-малко едностранно, отколкото върху перваза на прозореца вътре в стаята, изкривяване няма да се получи или ще бъде незначително. През есента, когато приберете растенията в стаята, можете да обърнете саксиите на 180 ° – през зимата и пролетта появилия се малък наклон ще се изправи.
7. Пресаждането на ранно цъфтящите кактуси трябва да се отложи до края на цъфтежа. Ако пресадите екземпляр с пъпки например, почти сигурно е, че той ще ги изхвърли или те ще се преродят в “бебета”.
8. От кактуси готови да цъфтят, не трябва да се отделят “бебета” и да се вземат резници. Както едното, така и другото, неизбежно ще предизвика смущения (даже и в незначителна степен) в установения ритъм на живота на растението и в неговия метаболизъм, а това ще доведе до изхвърляне на пъпките или израждането им. Трябва да отбележим, че от тези две неприятности втората е по-лоша: “бебето”, появило се на “погрешно” място, често оставя един грозен белег на ареолата, дори и ако се премахне още в началото.
