Черешова задушница е! На този тъжен ден си спомняме за всички близки, които сме изгубили в годините и им отдаваме своеобразна почит с различни ритуали и обреди.
Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.
След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".
Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
Можете да посещавате гроба на близък починал всеки ден, тъй като не съществуват строги забрани по този въпрос. Но на Черешова Задушница не се ходи на гробище след залез слънце.
Най-голямото внимание към починалите близки се отделя точно на трите Задушници през годината. На тези дни е редно християните да ходят в храмовете с приготвена храна – питка, жито, вино и вода, които се осветяват от свещеника.
С това осветяване се прави обща панихида и след това храната се раздава за Бог да прости. След това се отива на гроба и се прелива на него с виното и водата. Може и да се извика свещеник на гроба, за да прочете кратка молитва за душите на нашите близки.
Важно е, да знаете, че не бива да оставяте храна на гроба, това не е никак правилно, и не е прието от църквата. Храната е за тялото, което се нуждае от нея. Полза от храната има само тялото и ние трябва да я раздаваме, а не да я оставяме на гробищата.
Три са причините, заради които не трябва да се оставя храна на гробищата – за да не скверним гроба с храната, да не се разнася от животните и третата – вярваме, че тази земя, където лежат нашите близки ще възкръсне при Второто пришествие тялото на починалия. Няма да е приятно на човека да му сложиш на гърдите храната и да се храниш отгоре.
Това, което се върши в този ден, е помен. Тоест извършвайки молитвите и палейки свещи, ние подпомагаме душите на починали.
Така те чувстват радостта в Отвъдния свят като биват поменати, а за тях това е един особен празник.
В събота на 03.06.2023 г. във всеки храм ще започне заупокойна служба, след което който желае може да извика свещеника да прочете молитва на гробищата.