"Със Стефан Шарлопов можеш да говориш за всичко, за абсолютно всичко. Той е безпощадно откровен, понякога дори груб.
"Мисля, че Бог е у всеки един от нас. Тук разбрах, че освен това има и сила отгоре, която при положение че си абсолютно честен в усилията си, точно когато най-малко очакваш, ти хвърля пас. Веднъж имах задължения от 1 млн. към строителите и нямах откъде да ги извадя. Честно им казах, момчета, или спирате, или ми вярвате и оставате. Пичовете ми повярваха. След една седмица ставам сутринта и тръгвам на обичайната разходка.
Помолих се на Бог. И като се върнах, ми се обадиха, че двама много сериозни руснаци искат да купят цяла къща. Не питай с каква скорост отидох до административната сграда", споделя още тогава Шарлопов. Интерес обаче предизвикват думите му за смъртта, комплексът му "Созополис" и странния обелиск, който е издигнал там. "Темата за обелиска се роди преди две години в разговор с една шармантна дама. Ни в клин, ни в ръкав, докато пием вино на таляна при рибарите, тя каза: "
Ау, как би му отивал на този комплекс един обелиск". Аз пък й разказах това, което винаги съм искал – като умра, да ме кремират и прахът ми да се разпилее над морето, където съм се родил. А наследниците ми при желание да посетят някакво място, свързано с мен, да видят на обелиска името ми. Какво по-хубаво от това – красиво място, древно, 2500-годишни тракийски светилища има. Идеята ми се загнезди в главата, започна да ми живее и го направих", споделя вече покойният милионер.
"Това е смисълът да живееш достойно – да оставиш диря след себе си. И наследниците ти да знаят къде е част от твоята енергия. "Созополис" заслужава този обелиск, той стана символ на комплекса. На това място, когато ходех с бялата хавлия и мислеха, че съм мръднал...", споделя той.
