Днес честваме 24 май - Денят на българската просвета , култура и писменост. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя .
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.
Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.
В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.
За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г.
По повод Деня на българската просвета, култура и писменост - 24 май, се организира тържествено шествие, инициирано от Министерството на образованието, младежта и науката в партньорство с Регионалния инспекторат по образованието София-град и Столичната община. Шествието ще тръгне в 10.30 часа от сградата на Министерството на образованието, младежта и науката и ще завърши пред Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", където ще се проведе официална церемония и тържествен водосвет по случай празника на просветата.
В 11.00 часа пред Националната библиотека държавният глава Росен Плевнелиев ще присъства на официалната церемония и на тържествения водосвет, който ще бъде отслужен от патриарх Неофит. Президентът Росен Плевнелиев ще поднесе венец пред Паметника на свети свети Кирил и Методий. Председателят на Народното събрание Михаил Миков и народни представители също ще участват в официалното честване на празника. Граждани и гости на столицата ще поднесат цветя и венци пред паметника на Светите братя. След това ще прозвучи "Върви, народе възродени" от Панайот Пипков в изпълнение на хора на Националното музикално училище. Стихотворението "Аз съм българче" от Иван Вазов ще изпълнят Лора Михайлова Микова и Деян Деянов Донков – ученици от І "А" клас на 20-о основно училище "Тодор Минков" – София, а деца от 4-о училище ще пуснат балони с буквите от нашата азбука.
Председателят на парламента и народните представители ще поднесат венци и цветя и ще разгледат в Националната библиотека изложбата "В светлината на словото", посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия на св. Константин – Кирил Философ и св. Методий. Експозицията представя част от най-старите български ръкописи, пазени в ръкописната колекция на Библиотеката.
Преди тържеството пред Националната библиотека, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще отслужи Благодарствен молебен в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", по време на който патриарх Неофит и съслужащите му ще отправят молитва към Бога за всички деятели на просветата и културата в България и ще отправи своите благопожелания и благословение.
Президентът ще открие тържествено Третия международен конгрес по българистика, който се провежда под негов патронаж. Откриването ще се състои от 12.00 часа в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Вечерта, в 18.30 часа в Националния исторически музей президентът, Плевнелиев дава традиционен прием по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
