На днешния 6 декември честваме един от най-големите християнски празници - паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. В народните вярвания празникът е по-известен като Никулден .
Свети Николай е един от най-почитаните християнски светци.
Николай Мирликийски е роден през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари.
През целия си живот Свети Николай помага на страдащите, защитавал невинните, укрепва слабите със словото на истината и вярата.
Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат.
Подрежда се празнична трапеза.
На нея задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
Култът към Свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи.
Всяка домакиня трябва да направи шарана по този начин за Никулден! Стара традиция гласи, че...
В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница.
На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Николай.
Никулденски шаран върху възглавничка от картофки
Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай –Коло, Кольо, Колчо, Нена, Ненко, Нено, Ненчо, Нико, Никоела, Никол, Никола, Николай, Николет, Николета, Николина, Нина, Нино, Ника, Нико, Никола, Никулина.
Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се изхвърлят.
Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие в семейството и то да се увеличи. На много място на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана, защото той е слуга на светеца. Може и друга риба, но задължително тя трябва да има люспи.
Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие.
Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести. На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан.
