Докторите казват на Кейт Ог, че едно от нейните родени преждевременно близначета не е успяло да се пребори за живота си. Тя обаче продължава да се бори, загърбва отчаянието и… спасява живота му.
„Бяхме изключително развълнувани от факта, че ще имаме две бебета.
Когато се родиха, нямахме търпение да разберем какъв точно е полът им, защото всичко беше доста хаотично, а и при преждевременно родените дечица нещата са малко по-различни. Първо ни казаха, че са две момчета, после – момиче и момче. Забелязахме, че динамиката в стаята е доста обтегната. Докторът се обърна и попита дали сме си избрали име за нашия син. Отвърнахме – „Да, казва се Джейми.“ Той седна на ръба на леглото и каза „Джейми не се пребори за живота си, изгубихме го.“
Дейвид буквално се срина на леглото до мен. Грабнах детето от лекаря, развих го от пелените и казах на съпруга ми да си свали дрехите и да легне до мен. Исках колкото се може повече телесна топлина около бебето, защото телцето му беше студено, исках да бъде топло и живо. Допрях го до моята кожа. Държах го близо до сърцето. Наместих главичката му, за да може да чува по-добре сърдечния ми ритъм.
.jpg)
И плакахме… Дълго време плакахме. Казахме му, че си има сестричка, която се казва Емили. Че с нея всичко е наред, че той ще трябва да се грижи за нея. Че сме имали големи планове за неговия живот. Направихме множество обещания, които с удоволствие щяхме да спазим. Описахме му всичките му роднини.
Изведнъж, докато го гушкаме с насълзени очи, той започна да се движи. Казахме си – „Какво? Какво се случва?“ Веднага извикахме акушерката. Показахме й Джейми - „Виж, движи се, диша!“ Лекарите обаче казаха, че детето умира и трябва да се сбогуваме с него. Не го пуснахме и за миг. Кожата му се допираше до моята през цялото време. Изведнъж отвори очички и хвана пръста на Дейвид. Малките му пръстчета едва покриваха върха на пръста на съпруга ми, но се задържаха върху него. Облегна главичката си на гърдите ми и се загледа в баща си.
Това бе най-удивителното и невероятно нещо, което някога се беше случвало. Осъзнахме, че именно благодарение на факта, че го бяхме гушнали и че е получил телесната топлина от майка си и баща си, че бил е обвит в един мек и топъл пашкул - именно това е върнало живота в него, дало му времето, което му е било необходимо, за да се пребори за живота си.
Не спряхме да го докосваме от мига, в който се прибрахме вкъщи, защото знаехме колко ценен е телесният контакт. Именно това спаси живота му…“
През месец март близнаците навършиха пет годинки. И двете дечица са в отлично здравословно състояние. Емили и Дейвид имат и трето детенце – Чарли, което през април стана на 4 годинки.
Затова прегърнете някой, който има нужда от това още днес. Не знаете кого бихте могли да спасите със своята любов.
