Шестото голямо масово измиране на планетата започна

години еволюция по метода проба грешка, е най-голямото в историята на живота. Но учените казват, че то е достигнало връхната си точка. В нов преглед на научната литература и анализ на данни, публикувани в сп. "Сайънс", международен екип от учени предупреждава, че докато предишните измирания са били причинявани от естествени планетарни трансформации или катастрофални сблъсъци с астероид, настоящото може да бъде свързано с човешката дейност.

Водещият автор Родолфо Дирзо, професор по биология в Станфорд, говори за ера на измиране, причинено от антропогенен натиск, т.е. причинено от човешкото влияние върху планетата. От 1500 г. досега повече от 320 сухоземни гръбначни животни са изчезнали. Популациите на останалите видове показват спад от средно 25% и положението е също толкова отчайващо и за безгръбначните животни.

Що се отнася до гръбначните между 16 и 33% от тях се очаква да бъдат застрашени или изчезнали в световен мащаб. Големите животни, описвани като мегафауна, включваща слонове, носорози, полярни мечки и безброй други видове по целия свят, са изправени пред най-голям процент на намаляване на популацията им, тенденция която може да се сравни с тази при предишни големи измирания на Земята.

По-големите животни имат по-ниски темпове на растеж на популацията и създават по-малко потомство. Те се нуждаят и от по-големи площи за местообитания, които да поддържат жизнеспособни популации. Големите им размери и месна маса ги правят много привлекателна и по-лесна цел за ловът на хората. Въпреки че тези видове представляват сравнителни нисък процент от животните изложени на риск, тяхната загуба ще окаже тънък ефект по веригата надолу и може да разклати стабилността и на други видове, а в някои случаи дори и човешкото здраве.

Предишни експерименти, проведени в Кения, показват как реагира една екосистема в парчета земя,когато бъдат премахнати видове от мегафауната, като зебри, жирафи и слонове. Много бързо тези зони биват отрупани с гризачи, трева и храсти, а скоростта, с която се уплътнява почвата намалява. Семената и подслона стават по-лесно достъпни, а рискът от хищници не съществува. Следователно броят на гризачите се увеличава, което задържа изобилието от болестотворни екопаразити. "Когато гъстотата на човешкото население се увеличава, могат да се получат високи темпове на измиране на тези големи видове, увеличаване на популацията на гризачите, което пък увеличава риска от пренасянето на болести", казва Дирзо.

Тревожната тенденция се наблюдава и при безгръбначните. Човешкото население се е удвоило през последните 35 години, през същия период броят на безгръбначните като бръмбари, пеперуди, паяци и червеи е намалял с 45 на сто. Както и при големите животни, така и измирането на съвсем дребни животни биха могли да окажат влияние върху живота ни. Така например насекомите опрашват около 75% от световните хранителни култури, около 10% от икономическата стойност на световните доставки на храна.

Според професор Дирзо решенията са сложни. Незабавно намаляване на темповете на изменение и свръхексплоатация на местообитанията биха помогнали, но тези подходи трябва да бъдат съобразени с отделните региони и ситуации. Последното масово измиране на Земята е от преди 66 млн. години, когато астероид се сблъсква със Земята и слага края на царуването на динозаврите.