Един учен изнесе доста спорна хипотеза, според която клетките на рака всъщност представляват продукт на еволюцията , с който човешкия организъм се защитава и пази от негативните влияния на околната среда. По думите му, единственият метод да преодолеем тази тежка болест е лечение с кислород и имунотерапия.
Но дали е възможно ракът всъщност да представлява начин, по който нашите клетки се защитават, подобно на повредената система при един компютър, който в така наречения "safe mode" се опитват да се пазят, когато са изправени пред външни заплахи?
Пол Дейвис твърди, че това е наистина така. Той и колегите му от университета в Темпе, Аризона, развили спорна хипотеза за произхода на рака , базирана на еволюцията на живите организми.
Ако тяхната хипотеза се окаже за точна, терапиите каквито са лечението с кислород или умишленото заразяване с отделните видове вируси или бактерии биха могли да бъдат ефективни в борбата срещу тази ужасна болест.
На пръв поглед, Пол Дейвис прави впечатление на неподходящата личност, която по никакъв начин не би могла да допринесе в борбата срещу рака поради факта, че той не е биолог, а физик. Въпреки това, преди седем гоини той е бил призован да основе институт, който би съчетал физици и онколози с крайната цел да се открие нова перспектива по отношение на злокачествените заболявания. - От нас беше поискано да осъзнаваш рака с напълно различни очи , заяви Дейвис.
Той и колегите му, австралийският астробилог Чарли Лайнвивър и канадския онколог Марк Винсент развили атавистичен модел, който се основава на древните свойства на клетките на нашите тела, да се преструктурираме, т.е.
По време на едноклеточните организми, съществата са разчитали на безсмъртието, т.е. способността да се умъртвяват и по този начин да прекарат непоразени въпреки потенциалните хищници. Тази способност днес имат сперматозоидите и яйцеклетките, т.е. възпроизвеждане на живи същества. Днес рудиментарните свойства на безсмъртието останали вградени в клетките на органите на многоклетъчните организми, и ако те усетят непосредствена опасност (като например радиация), соматичните клетки автоматически ще се опитат да се защитят превръщайки се в клетки на рак. Накратко, някога дефанзивната програма на нашите едноклетъчни предци, днес представлява неуспешен опит за защита, който е превърнат в тежки и смъртоносни заболявания.
- Ракът е непогрeшим. Щом усети заплаха от външната среда, той безмилостно се задейства, твърди този учен.
Накратко, ако тази теза е наистина вярна, Дейвис твърди, че лечението с кислород и намаляването на въвеждането на захари в организма е правилният избор. Всъщност, тези две неща са ахилесовата пета на всички злокачествени заболявания.
По времето, когато едноклеточните организми притежават способността да "safe mode" в земната атмосфера е съществувала и по-ниска концентрация на кислород и по-голяма киселинност на околната среда. Крайната цел на терапията с кислород е да се увеличи кислорода и да се намали киселинността в организма като по този начин ракът би започнал да намалява. Всъщност продължителните изследвания за въздействието на кислорода върху клетките на рака абсолютно съвпадат с идеята на Дейвис. От друга страна, онкологът Давид Ууд казва, че тази хипотеза вече е разгледана в някои други форми. Дейвид и колегите му вече са започнали да прилагат и по-подробни тестове с цел да преразгледат своята идея.
