Един ден, някой похлопал на вратата на един манастир.
Монахът, който имал задача да посреща посетителите отворил вратата и се изненадал, когато един човек му подарил красив грозд.
"Благодаря" - казал монахът. "Ще му занеса този грозд на игумена".
"Братко, този грозд е за теб. Преди много години, когато за първи път тропнах на тази врата, ти ми даде парче хляб и вода. Това е моята благодарност към теб "- казал човекът.
Монахът цяла сутрин се възхищавал на грозда и решил да го подари на игумена, който винаги насърчавал и учил на мъдрост.
Игуменът се сетил на болния монах в манастира, и си помислил, че грозда поне малко ще го развесели, така че му го подарил.
Болният се зарадвал, след което помислил за готвача, който постоянно му готвел храна, за да оздравее, така му подарил грозда точно на него.
Изумен от красотата на грозда, готвачът го подарил на Секстън, който в манастира смятали за свят човек. "Секстън знае да цени красотата на това творение на природата" - помислил готвачът.
Секстън се сетил на най-младия монах и помислил, че точно той трябва да получи грозда, за да научи, че Бог е дори и в най-малките неща, които създава.
Младият монах се сетил за първия ден в манастира и за добрият монах, който му отворил вратата и горещо го посрещнал, така побързал да подари грозда.
Подаръкът отново се върнал при онзи, за когото е предназначен, и кръгът на щастието се затворил.
Един обикновен грозд зарадвал много, защото щастието винаги осветява щедрите хора.
