Иконата се пази в параклиса „Св. Безсребърници Козма и Дамян“.
Иконата е копие на нарисуваната от св. Апостол Лука през т век светиня. Според преданието лично Божията майка позирала и това е първата икона, на която е ликът й. През IX век византийският император Теофил издал указ за унищожаването на всички икони. Един от войниците му пробол дясната скула на Богородица . Преданието разказва, че рукнала кръв като от жива рана. Заради тази случка всички копия на чудотворната икона изобразяват Богородица с кръв по лицето.
Никейска вдовица спасила иконата и я хвърлила в морето. В края на X век светинята се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир в Света гора. Монасите се опитали да я вземат, но когато лодките им се доближавали до нея, тя се отдалечавала. През нощта Божията майка се явила на един от тях – отец Гавриил, и му казала, че иска той да влезе в морето без лодка. На другия ден монахът тръгнал по морските вълни като по суша и взел иконата. Поставили я в главната манастирска църква. На следващата сутрин я намерили над вратата на манастира. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала: „Не ме изкушавайте повече, не вие Мене ще пазите, а аз ще ви пазя“. Понеже Св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира, оттогава започнали да я наричат иконата Портаитиса (Вратарница).
През 1790 година тогавашният игумен на Иверон Игнатий Родестим възложил на монаха зограф Яков Иверски да направи реплика на иконата за Роженската света обител. Роженското копие е единственото в целия православен свят, на което иконата на Богородица Портаитиса е обкръжена от десет малки композиции, показващи нейните лековити чудеса.
„От какъвто и ъгъл да погледнеш иконата, ликът на Богородица те следи с поглед“, обясняват от манастира.
