Най-възрастният мъж в хаджидимовското село Абланица не може да живее без работа, със зетя си устройват състезания по косене на ливадата, гледа телевизия и чете, без да слага очила. Смъртта на дъщеря му Джамиле, на съпругата Кезме и на един от зетьовете са най-тежките рани в сърцето му.
Най-възрастният мъж в хаджидимовското село Абланица е 97-годишният дядо Ахмед Амзов. Може да се каже, че той е истинска находка за съвременната медицина заради здравословния си начин на хранене и живот. Репортер на в. „Вяра” гостува на дядо Ахмед Амзов. Той се радва на уважението и загрижеността на деца и внуци. Всички са устроени със собствени къщи, имат добро образование и вече имат внуци от своите деца.
97-годишният дядо с усмивка споделя, че не може да преброи правилно внуците и правнуците си. „Допреди няколко години ги броях и стигнах до 18 внуци и правнуци”, казва възрастният човек. Той е категоричен, че дълголетието си дължи на грижите и доброто отношение към него на многобройната му челяд. До него по най-важни въпроси се допитват всички, черпейки от мъдростта на възрастния мъж. Както си му е редът, дядо Ахмед живее със семейството на сина си Джевджет, който по професия е строителен техник. На всяка втора дума обаче дядо Ахмед говори за внучката и зетя и не може да се нахвали от техните грижи и внимание, с което доказва старата народна приказка, че внуците са дори по-мили и от децата.
„До миналата година косях ливадата, ходех на лов, но сега ме болят коленете и не мога да ходя много. Иначе се чувствам здрав, нищо друго освен коленете не ме боли. Мога да се похваля, че не съм ходил на лекар, не съм пил хапчета, освен аспирин, и то много рядко. Децата не ми дават да работя нищо, но аз не съм свикнал без работа. Работата ме държи мене толкова години. И сега не стоя със скръстени ръце, помагам с каквото мога вкъщи, по двора и тютюн нижа, храня и магарето и телето, нали трябва да си заслужа яденето. Вече нямаме много домашни животни, само едно теле за буркани гледаме и едно магаре”, смее се дядо Ахмед.
97-годишният човек е много жизнен за годините си. Той споделя с усмивка: „Ако спра да работя и си кажа, че вече съм стар и нищо не мога да правя, ще грохна много бързо и няма да съм това, което съм в момента. Допреди две години със зетя даже си правехме състезания по коситба, като прибирахме сеното. Сега не ме искат на нивата, за да не се изморявам, но пък непрекъснато им нареждам да гледат и другата работа освен тютюна, да не изоставят ливадите и да прибират сеното навреме. Сигурно им досаждам, като им говоря така, ама не ми се сърдят. Много ми е хубав животът – гледат ме като малко дете, от нищо не съм лишен. Винаги съм чист, изпран и изгладен. Получавам 370 лева пенсия, за мен си спирам само 60 лева, за да имам някой лев, като ходя на раздумка на пейката пред джамията и кметството, да пия една лимонада и да се почерпим с достовете (приятелите), както и да си купувам по някоя щърволинка. Другите пари от пенсията ги давам на децата за храна и да им помагам, защото времената са трудни и на младите им трябват повече пари, отколкото на нас, старите. За какво ми са на мен пари? В къщи не съм лишен от нищо", казва дядо Ахмед Амзов.
