Дълго време бях в отпуск по майчинство, натрупах много енергия и желание и реших да започна бизнес - Магазин за дамски дрехи. Не, не е мащабно и скъпо.
Преди това работех на заплата, за която е смешно да се говори. Имаме собствен апартамент, съпругът ми го наследи от баба си. И като цяло е много скъпо да се наемат имоти у нас, така че намерих интересен вариант за наем и напълно се потопих в бизнеса.
Приех всичко това сериозно: кредит, документация, малко време... Сега имам малка стая в търговски център, има 25 квадратни метра пространство и малка стая за персонала. Не съм наела никого да работи, докато работя сама. Всеки ден и през целия работен ден. И прекарвам времето си със свекърва си.
- Дони, вземи приятелката на Илия. Той е твой брат! А Ани постоянно е без работа, само им помогни и ще имаш помощ - каза майка ми преди 2 години.
- Мамо, аз все още работя почти без печалба. Как ще й плащам? Все още нямам тази възможност.
Но не ставаше въпрос само за пари. Не исках да се свързвам с роднините си по такива въпроси, защото това винаги е лоша идея. Но има още една причина. Самата Ани не ми харесваше особено.
Нещо май не е наред с нея. Чу ли я за какво говори? Само за това къде да вземе пари бързо и много! И тя не иска да работи като нормалните честни хора, - споделих със съпруга си, - Веднъж разказа за неин приятел, който е арестуван за подкуп. Тя казва "браво", защото направи каквото можа!
Но Илия не можеше да живее без Ани, наскоро те дори имаха бебе.
– И ние ви идваме на гости! Бях тук и купувах дрехи за малкия, реших да се отбия при вас - влезе радостно Ани с количка в моя магазин.
Докато нямаше купувачи, поиграх си малко с малкия Андрей, поговорихме малко с Ани и тя просто погледна на едно място:
- Уау! Колко красива е тази рокля! Това е моят цвят! Няма да повярваш, от малка съм искала такава, винаги съм мечтала за нея, това е мечтата на всяка принцеса! След седмица ще ходим на сватба, така че търся нещо такова. Майка ти каза, че ще остане с бебето.
Ани пробва роклята, седна пред огледалото и каза:
- Какво? Такива пари? Правилна ли е цената на етикета? - попита тя отново, - Шокирана съм!
- Не се притеснявай, мога да ти я продам на доставна цена с отстъпка. Ние сме семейство, казах, мислейки, че помагам на Ани.
- Да, дори и на тази цена! Нямам толкова пари, ..., само Илия работи, а аз все още трябва да плащам за апартамента... Е, ще остана без рокля.
Не знам какво искаше Ани. Да съм й подарила рокля просто така? Похарчих пари и за нея. Съпругът ми и аз им купихме домакински уреди за новодомството, подарих им количка и куп детски дрехи за раждането на бебето и винаги правехме щедри подаръци на рождените дни. Но сега празник няма. И аз нямам тази възможност. Тази рокля струва много. Като стана дума за това, Ани ми е подарявала шампоан и душ гел само веднъж за всички тези години.
Ани си тръгна без нищо, а вечерта майка ми взе дъщеря ми от училище и ме посети на работа.
- О, най-накрая се срещнахме. Отдавна искам да се видим, но нещо не се получава.
Тогава усетих, че се случва нещо странно. Майка ми никога не е участвала в живота ни със съпруга ми. Винаги е обичала брат ми повече. И в понеделник майка ми дойде пак с бебето и започнах да се притеснявам.
И на следващия ден.
- Няма да взема тази рокля! - клиентката се ядоса и обиди.
- Не е вашият размер? Цвят? – попитах.
- Не, всичко е наред, но носените неща не са за мен!
Не разбрах какво се случва и в този момент клиентката на магазина ми каза:
- Има петно от нещо неразбираемо, а подмишниците смърдят ужасно, това е нечий дезодорант, Пфу! Ето, вижте сама!
И наистина видях всичко. Извиних се както мога, беше страшно, защото беше ценен клиент. Градът е малък, а конкуренцията е голяма. Ако загубя репутацията си, всичко свършва. И се чудех откъде идват петната.
- Да - казва майка ми - Взех я. Е, дъщеря ми, разбери. Ани нямаше абсолютно нищо общо. Знаеш ли, Илия няма пари за толкова скъпи неща. И тя толкова харесала тази рокля, че дори се разплака, когато дойде при мен.
- Тя попита ли те?
- Добре, тя попита, но аз сама се съгласих. Едно и също облекло за една вечер и е просто неразумно да дадеш толкова пари за него.
Тогава говорих с Ани.
- И какво? - отговори ми предизвикателно Ани, - Така го правят всички! Веднъж една приятелка ме разсмя, защото, каза тя, роднина има магазин, но няма какво да купиш.
- Ще ти я взема — каза мама обидено, — въпреки че струва по-голямата част от пенсията ми.
Взех пари от майка ми за тази рокля. И й я дадох. Нека прави каквото иска. Веднага след срещата ни Илия се обади и извика, че оставям майка си без стотинка.
- Тогава купи я ти и ми дай парите за тази рокля. Жена ти принуди майка ти да направи това! И смяташ ли, че това е нормално? Не искам да съм глупачка, не се съгласих на това.
- Мама вече даде проклетата рокля на Ани. Каквото и да е било, не сте постъпили човешки.
- Какво? Взела е роклята? И как се справи? Отсега нататък няма да ви допускам в магазина ми.
- Дори и да искат да купят нещо? - пита мъжът.
- Нека купуват в други магазини, не в моя. Имам пари, но нямам семейство.
И какво трябваше да направя? Няма друг начин.
