Юксел Кадриев е от хората, които рядко разголват душата си. Водещият на новините по Би Ти Ви има солиден мотив за това да страни от светската суета и да пази личните си момента само и единствено за себе си: "Защото хората обичат да злоупотребяват с отворените души".
Откакто обаче у Кадриев се отприщи талантът да изразява емоциите си в мерена реч и се оказа, че е романтична натура, той стана и по-сговорлив и изповяда части от душевната си вселена.
"Писането на стихове винаги е свързано с конкретно състояние, защото, за да изкараш усещане от дълбините на душата си, трябва нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези изречения да се зародят у теб.
За своите 48 години Юксел смята, че е възприел с отворени сетива житейските уроци, поднесени му от съдбата, и най-вече, поучил се е от събитията и хората, съпътствали го по пътя му.
"Всеки човек има различни етапи в живота си. Движим се. Не съм същият, какъвто съм бил преди 5, 10 или 20 години. Друг човек съм, както и всеки нормален човек, който обича живота. Ако оставаш същия след всеки един ден, значи си пропуснал годините. Хората, които идват в живота ни, се появяват с някаква причина. Обикновено е, за да ни научат на нещо, да ни покажат нещо. Всичко е уроци. Няма значение дали след това ще остане голяма болка или добро чувство. Важно е да имаш сетива. Ако не си научиш уроците, дълго време ще се луташ", добавя Кадриев.
Един от научените от него уроци е свързан с благодарността и затова денят на новинаря започва с думата "Благодаря" и завършва с нея. Но с особена трепет я изрича, когато заговори за един специален човек, с важна мисия в живота му. Човек, появил се на пътя на Кадриев, за да го спаси от мъките в тежък за него момент.
"Трябва да сме благодарни на Бог, че се събуждаме здрави и че въобще започваме деня си. Също така, че ни позволява да заспим в спокойствие. Винаги има нещо, което осмисля деня ти. Ето ви пример... Преди години, след операция проф. Каракостов (става дума за известния неврогируг Васил Каракостов - б.р.) спаси живота ми. 4 месеца бях на легло, а два от тях - в болница. Бях в безизходица. В буквалния смисъл. Но професорът идваше всеки ден и си говорихме по час-два. Тези разговори осмисляха деня ми. Важно е да намираш изхода. Няма значение дали си паднал седем пъти. Важното е да си станал осем", казва още Юксел.
Случая, за който говори, е от 2012 г. Тогава журналистът бе опериран спешно от дискова херния във Военно-медицинска академия. В рамките на един месец го отварят три пъти. По време на двата месеца престой в болницата, Юксел е парализиран.
До интервенцията си стига, след като пет години по-рано получава тежка травма от претоварване с фитнес уреди.
