Актрисата Яна Маринова , която познаваме като изключително слънчев и усмихнат човек, крие минало, което повечето от нас не биха си пожелали никога. За събитията, дълбоко заровени някъде там в годините, чаровната актриса се изповяда в ефира на Нова телевизия - Яна буквално е преживяла огнения ад на мрака .
„Създадох Яна Маринова като един продукт, който трябва да е успешен, просто защото още като малка, на улицата, гладна, без любов, с ужасен страх, че няма да успея си казах, че трябва да създам продукт”, споделя тя.
„Пораснах в страшно интересен живот.
"Бях още на 7, когато за пръв път свикнах, че трябва да се оправям сама, защото беше невъзможно да се живее вкъщи", разказва още тя. Яна не крие, че от ранна възраст става "пристрастена към адреналина" и живее на ръба, на "възпламеняването".
Филмът "Игра на доверие" е по реални събития в живота й и е посветен на нейната майка: "Моят поглед минава през темата за домашното насилие в моя живот. Той ще разкрива много от взаимоотношенията майка-дъщеря. Ролята на дъщерята е поверена на София Ласкин. Аз играя Даниела, това е истинското име на майка ми. Порасналата дъщеря играе Луиза Григорова. Оттам нататък почва фикцията". Яна Маринова е категорична - не можеш да избягаш от миналото си, не можеш да избереш какво да запомниш.
"Аз избирам да помня една руса дългокрака зеленоока мадама, която е завършила социология, втора специалност български и литература в СУ, дясна ръка на нейния професор Чавдар Кюранов. Даниела, майка ми, Дункела от "Дружба", така й казваха, защото тя беше и мъжкарана на всичкото отгоре, ходи с минижуп и яде шамарите от техните заради това. Нямаше клуб в София, в който да не може да влезе, когато си пожелае и която ме водеше в тогавашната "Ялта" и ме учеше как да танцувам. Тя ме научи също, че мога да имам 2 лева в джоба си, обаче да съм царица на партито. Ако беше в днешно време, щеше да е супер популярна и родендрол", разказва Яна.
"Тя искаше да направи от мен проект. Искаше това, което се случва на нея и адската машина, в която тя попадна, защото е надскочила времето си и защото не се примирява, тя искаше да ме научи. Казваше ми - "Искам да нюхаш. Когато има опасност, да я надушиш като в дивия живот". Ти ако я познаваш, щеше да я обожаваш! Просто не можеш да си представиш за какво женище става дума. Тя беше гениална!", споделя актрисата.
"И аз осъзнавам, че много неща в живота си съм ги правила, въпреки че се опитвах да вървя срещу всичко, което тя ме е учила. Въпреки че се поддадох на това време, което беше - този мутробарок. Въпреки че имаше моменти, в които ходех по чалгите, вместо да си отида при книгите. Въпреки, когато срещу мен се стреляше и аз попадах в болница, защото съм улучена. Въпреки, че имах тогава гадже, което ме смилаше от бой и което явно съм си намерила, за да й докажа - и аз мога да съм толкова готина и да съм герой от филм", разкрива още Яна Маринова. Актрисата обаче допълва, че още й е много рано да говори за кончината на майка си. "Имам отговор, но той е във филма", казва тя.
