Ваня Станева е родом от Карлово, учител по рисуване, до моментът, когато три пъти подред сънува сън, в който Ванга я вика при себе си, не променя на 180 градуса живота й. През 1995 г.
заминава за Лондон и от този момент живее там. Професионална гадателка с клиенти от цял свят.
През септември м.г. „наследницата” на феномена от Рупите участва в предаването на Андрей Малахов по руската ОРТ, посветено на Ванга. Тогава в студиото се стигна до „челен сблъсък” между Светослава Тадаръкова – Рудолф, от една страна, и племенницата на петричката Касандра – Красимира Стоянова, от друга. Възмутената Ваня, която зрителите в България виждаха за пръв път, взе страната на Стоянова и защити паметта на леля й.
Единствено за „ШОУ” русата дама от Острова изповяда как е стигнала до Кремъл и статуса „ясновидка №1” сред българите в чужбина.
- Ваня, вие пристигнахте инкогнито в България, за да участвате във филма на голяма руска телевизия, посветен на Ванга. Снимахте в Петрич, по „местата на пророчицата”, така да се каже. Но досега почти никой у нас не знаеше, че сред българите в чужбина сте призната за „наследница” №1 на феномена от Рупите и за най-авторитетната БГ ясновидка зад граница. Но да вървим последователно. Откога познавате Ванга?
- Познавам леля Ванга от 1988 г.
- Тя веднага ли ви допусна в близкото си обкръжение? Кой ви препоръча?
- Аз сънувах три пъти, че ме вика. Но леля Ванга беше над всички земни неща и да се влезе при нея беше много трудно. Третия път, когато я сънувах, бях в Гоце Делчев. Намерих човек, който да ме заведе в Сандански, и така се запознах с Венета Шарова.
- Това е дългогодишната икономка на Ванга, ако не се лъжа?
- Да. Тя й беше и много близка приятелка. И когато дойдох пред дома на Венета в Сандански, тя тъкмо излизаше и затваряше пътната врата, а мъжът й беше пред колата. Обясних й, че трябва на всяка цена да видя Ванга, и тя каза: „Добре, седнете, ще ви закараме, тъкмо тръгваме към Петрич”. По пътя обаче Венета се обърна към мен, изгледа ме малко строго и каза:
„Отиваме при Ванга, но тя може да ви изгони...”
Аз обаче бях толкова убедена, че това няма да се случи, че й отговорих: „Не, тя каза, че ще ме чака”. В 11 часа вечерта влязох при леля Ванга. Там имаше пет човека, включително нейният шофьор и Венета. Целунах й ръка, дадох й захарта, дадох й паричката, тя ги хвърли и се провикна: „Оти си тука, ма? Няма болни хора!” Аз бях все едно в някаква приказка.
- И какво „пророческо” ви каза?
- „Аз, вика, три пъти те викам, а ти не идваш! Дъще, ти си тук на земята да помагаш на хората. Пътят ти няма да е лек. Но повече от пет човека да не приемаш, защото хората са неблагодарни и ти ще се изморяваш като мен”. Защо отидох при нея? Защото сяда някой до мен и аз виждам това, което другите не могат да видят. Правена операция, болно дете... Но леля Ванга ми каза много неща, много... От този ден станахме много близки.
- Как се озовахте в Лондон преди Шенген?
- Наши кумове решиха да емигрират в Англия. С мъжа ми се срещнахме с тях и аз им казах: „Боже, защо сте си купили нови дрехи, за да ходите на интервю в посолството? Ако аз отида, веднага ще ми дадат виза”. Хванахме се на бас на една бутилка уиски, че така ще стане, не защото аз пия.
- Просто сте го „прозрели”. И... получихте „пътен лист” за Англия?
- Да, точно така стана. Получих виза веднага. Имах една приятелка от Самоков, с която бяхме решили да ходим на Боровец. И аз й казах:
„Весе, там една друга твоя приятелка ще ми помогне да отида в Англия!”
Жената се казваше Валя и работеше в голяма туристическа фирма. Мъжът й държеше два ресторанта на Боровец. Седнахме в единия и аз й казвам: „Тук ми мирише на изгоряло. Имате ли друг ресторант?” Тя ми вика: „Да, но той изгоря”. – „Вие ще ми помогнете да отида в Англия!” – „Но аз не мога...” – „Не, след три дни пристига човек от Англия и вие ще дойдете с мен, за да ми помогнете да си взема виза!” Валя казва: „Не може да бъде!”
На другия ден обаче се обаждат на моята приятелка Веска и й казват: „Елате, имаме приятели, ще говорим за заминаването...” Оказа се, че имат позната, която е полицай в Англия, мъжът на Валя й написа писмо и аз заминах уж на гости за шест седмици. А останах досега.
- Как се издържахте там на първо време? С ясновидство ли?
- Дъщеря ми вече беше студентка в Американския университет в Благоевград и аз заминах, за да я издържам. Не знаех и дума английски. Беше много тежко...
- Щом не сте се върнали, значи, тук е било по-тежко...
- Не, аз съм жена, която никога и при никакви обстоятелства не се отказва и не се предава. „Това, което не ни убива, ни прави по-силни”. Това е моят девиз. Не, не ми е било по-тежко в България. Тук има на кого да се оплачеш, пред кого да поплачеш... Бях учителка по рисуване в учебен център Карлово с филиал в Сопот, отделно работех – шиех, имах малко магазинче... Тоест, не бях от тези, които най-много са закъсали. Просто исках детето ми да се изучи, защото беше платено обучение, а таксите бяха високи.
- И как достигнахте статута на най-култова българска ясновидка в чужбина, като изключим Теодора, „личната гадателка” на Берлускони?
- Две-три години, след като бях заминала в Англия, се чухме с нея по телефона и тя ми каза: „Защо ми се обаждаш, след като знаеш всичко?!” По едно време докторите ме бяха отписали. Не ми оставало много време да живея, не знам по каква причина. Тогава дойде една моя приятелка – лекар, доцент в Пловдив. „По тези и тези показатели, започна да ми обяснява, ако се удариш леко, веднага ти остава синьо. Но в твоите кръвни изследвания няма такова нещо”. Тя много ми помогна.
През 2001 г. взех английски паспорт. Тогава вече работех в едно от най-реномираните училища в Лондон. Двамата ми братя близнаци, с които живеех в една къща, се върнаха в България. Аз имах бизнес с къщи с един човек, разделихме го, половината къщи останаха за мен... Тогава три дни работех, два дни – гледах вкъщи. И един прекрасен ден реших, че ще напиша писмо на училището и на всички места, където съм работила. Там така е прието – благодариш и обявяваш, че вече няма да работиш за тях. И през нощта не мога да заспя.
„Боже, викам си, какво направих, останах без работа, а може да остана и без пари!”
Така се измъчвах до сутринта. Едва изчаках да стане светло, дръпнах пердето, прекръстих се и казах: „Господи, сега съм в твоите ръце! Да бъде твоята воля и да стане това, което леля Ванга каза!” Така започнаха да идват хора при мен, аз им помагах...
Ще ви разкажа една интересна история от началото на моята ясновидска кариера. Имах една приятелка рускиня – Нели. Един път тя дойде при мен, защото живеех в центъра, и ми каза: „Бях при един гледач, той ми взе 20 паунда за един час...” Викам й: „Нели, не е важно какво ти е казал той. Запиши си това, което ще ти кажа аз”. И това, което й казах, се сбъдна. За благодарност тя реши да даде в руския вестник обява. Започнаха да идват руснаци, българи... Никога няма да забравя едно момиче от Украйна – Оля. Седнахме с нея в кухнята и аз я питам: „Защо плачеш?” – „Утре ще погребват брат ми, направил е катастрофа”. – „Не е направил, викам, катастрофа. Брат ти е убит и е подхвърлен на мястото на шофьора. Но ти няма да отидеш на погребението”. – „Как няма да отида? Билетът е купен, утре сутринта в шест летя за Киев!” Казах й, че това няма да се случи, че ще остане в Лондон, че виждам човек с фуражка, с генералски пагони... „Да, ние имаме чичо в Киев, който е генерал”, каза Оля. Предрекох й, че след 2-3 години той ще им помогне да разберат истината, защото братът на момичето не е жертва на катастрофа, а на убийство. И сега ги заблуждават. Но виновниците няма да отърват затвора.
На другия ден Оля хваща влак, за да отиде на летището, но се обърква, понеже се е зачела в някакъв вестник, и пътува в противоположна посока. Когато пристига, самолетът вече е излетял и тя не можа да пристигне за погребението.
- Убийството разгада ли се наистина?
- Това момиче впоследствие пусна обява в руския вестник, че търси българска ясновидка, чийто телефон завършва на 600. Нели ми съобщи, че ме издирват. Аз много се учудих, защото не бях пътувала гратис с обществения транспорт. В крайна сметка Оля ме откри и оттогава с нея сме големи приятелки.
Оказа се, че брат й е пътувал, спътниците му обаче убиват човек и решават да прикрият престъплението, като убият и него, защото е станал свидетел. Слагат го на мястото на шофьора и блъскат колата в дърво. Но всичко се разкри. Беше голяма трагедия за семейството. Момичето по-късно се омъжи за един хирург, също от Киев.
- Как стигнахте до „Москва, Кремъл”?
- Веднъж при мен дойде една млада рускиня, Елина. Гледах й и тя ми каза: „Ако един ден решите да дойдете в Москва, има къде да отседнете и хора, на които да гледате”. И аз реших да си взема виза и така, от човек на човек, стигнах до Кремъл. Гледах на три жени, които работеха в администрацията на Кремъл, на висши руски митничари…
Идва един път една жена, оставя си чантата, почвам да й гледам, но нещо в мен трепери… Казвам й: „Моля ви, махнете чантата, оставете я в ъгъла на стаята, защото ми става лошо!” После „видях”, че работи зад стъкло, че има достъп до затвор… Нищо не каза, но в края на сеанса отвори чантата и между една връзка документи
видях вътре пистолет
- Била е служител на сигурността?
- Да. Много сме си говорили за тези неща с Милен Люцканов, с когото сме близки.
- С настоящия ни генерален консул в Ню Йорк? Вече се досещам какъв ще е следващият ви маршрут!
- Може би! /смях/.
- Вие бяхте една от най-атрактивните участници в шоуто на Андрей Малахов „Пусть говорят” /”Нека говорят”/ по руския Първи канал /ОРТ/ през септември миналата година, посветено на Ванга. Тогава в студиото избухна грандиозен скандал и вие нападнахте Светослава Тадаръкова – Рудолф, защото според вас осквернявала паметта на Ванга.
- Ще ви разкажа как се случи всичко. Веднъж в дома ми в Лондон дойдоха мъж и жена. Мъжът беше много висок, много едър, чак ме хвана страх. Аз седнах и го попитах: „Откъде знаете за мен?” – „За вас говорят”. – „Нека говорят”. – „Знаете ли - усмихна се той - има такова предаване в Русия…” – „Аз ще бъда в него!”, му отговорих, но без да знам за какво е това предаване, без да знам кой е Андрей Малахов…
Една от тези три жени от кремълската администрация, за които ви разказах, ме попита: „А какво ще кажете, ако попаднете при Андрей Малахов?” – „О, това е моята мечта!” – „Можете да чакате обаждане”. След известно време наистина ми се обадиха.
Заминавам за Москва, а на следващия ден започват да дават по телевизията филма за леля Ванга. Аз имам секретарка в Лондон, която записва обажданията. На следващия ден, след като бях гледала първата серия на филма „Вангелия” и бях страшно развълнувана, тя ми звъни и ми казва: „Слушай, издирва те Андрей Малахов!” Помислих си, че е някаква шега и й казвам: „Лина, моля те, престани. Да си ме издирва…”, и й дадох един телефон. На другия ден Лина пак ми се обажда: „Слушай, обади се на този номер, хората наистина те търсят, ще има шоу – „Пусть говорят”, или там как се казва…” Обадих се, казаха ми: „Да, ние сме от „Сегодня вечером”, искаме да дойдете на предварителен запис, колата ще бъде долу в 10 часа…”
И като влязохме в студиото и чух какво говори Тадаръкова, не можах да се сдържа:
„Искаш да станеш известна, но нямаш представа колко много ще плащаш!
Минали са 17 години от смъртта на тази българка. Хора от друга страна ни канят да отидем да почетем паметта й, да разкажем добро. У всеки човек има и добри, и лоши страни. Но когато човек си отиде от този свят, остава доброто. Още повече пък при Ванга, която цял живот е правила добро на хората”.
- Светослава Тадаръкова – Рудолф заяви в предаването, че Ванга е ослепяла след изнасилване от войници в родната си Струмица...
- Ако е имало такова нещо, Ванга все щеше да го каже на някого. На нея й беше все едно, защото тя виждаше и знаеше повече от всички. Останах с много лошо впечатление от тази жена, защото просто не беше почтено да се говорят такива неща за човек, когото друга страна издига в култ.
- Да, руснаците вече замислят да канонизират Ванга за светица.
- Според мен това е правилно, защото тя е също толкова свята, колкото Блажената Матрьона. Аз посетих църквата й в Москва и никога няма да забравя своите преживявания там. По същия начин се почувствах в църквата на леля Ванга на Рупите.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
През септември м.г. „наследницата” на феномена от Рупите участва в предаването на Андрей Малахов по руската ОРТ, посветено на Ванга. Тогава в студиото се стигна до „челен сблъсък” между Светослава Тадаръкова – Рудолф, от една страна, и племенницата на петричката Касандра – Красимира Стоянова, от друга. Възмутената Ваня, която зрителите в България виждаха за пръв път, взе страната на Стоянова и защити паметта на леля й.
Единствено за „ШОУ” русата дама от Острова изповяда как е стигнала до Кремъл и статуса „ясновидка №1” сред българите в чужбина.
- Ваня, вие пристигнахте инкогнито в България, за да участвате във филма на голяма руска телевизия, посветен на Ванга. Снимахте в Петрич, по „местата на пророчицата”, така да се каже. Но досега почти никой у нас не знаеше, че сред българите в чужбина сте призната за „наследница” №1 на феномена от Рупите и за най-авторитетната БГ ясновидка зад граница. Но да вървим последователно. Откога познавате Ванга?
- Познавам леля Ванга от 1988 г.
- Тя веднага ли ви допусна в близкото си обкръжение? Кой ви препоръча?
- Аз сънувах три пъти, че ме вика. Но леля Ванга беше над всички земни неща и да се влезе при нея беше много трудно. Третия път, когато я сънувах, бях в Гоце Делчев. Намерих човек, който да ме заведе в Сандански, и така се запознах с Венета Шарова.
- Това е дългогодишната икономка на Ванга, ако не се лъжа?
- Да. Тя й беше и много близка приятелка. И когато дойдох пред дома на Венета в Сандански, тя тъкмо излизаше и затваряше пътната врата, а мъжът й беше пред колата. Обясних й, че трябва на всяка цена да видя Ванга, и тя каза: „Добре, седнете, ще ви закараме, тъкмо тръгваме към Петрич”. По пътя обаче Венета се обърна към мен, изгледа ме малко строго и каза:
„Отиваме при Ванга, но тя може да ви изгони...”
Аз обаче бях толкова убедена, че това няма да се случи, че й отговорих: „Не, тя каза, че ще ме чака”. В 11 часа вечерта влязох при леля Ванга. Там имаше пет човека, включително нейният шофьор и Венета. Целунах й ръка, дадох й захарта, дадох й паричката, тя ги хвърли и се провикна: „Оти си тука, ма? Няма болни хора!” Аз бях все едно в някаква приказка.
- И какво „пророческо” ви каза?
- „Аз, вика, три пъти те викам, а ти не идваш! Дъще, ти си тук на земята да помагаш на хората. Пътят ти няма да е лек. Но повече от пет човека да не приемаш, защото хората са неблагодарни и ти ще се изморяваш като мен”. Защо отидох при нея? Защото сяда някой до мен и аз виждам това, което другите не могат да видят. Правена операция, болно дете... Но леля Ванга ми каза много неща, много... От този ден станахме много близки.
- Как се озовахте в Лондон преди Шенген?
- Наши кумове решиха да емигрират в Англия. С мъжа ми се срещнахме с тях и аз им казах: „Боже, защо сте си купили нови дрехи, за да ходите на интервю в посолството? Ако аз отида, веднага ще ми дадат виза”. Хванахме се на бас на една бутилка уиски, че така ще стане, не защото аз пия.
- Просто сте го „прозрели”. И... получихте „пътен лист” за Англия?
- Да, точно така стана. Получих виза веднага. Имах една приятелка от Самоков, с която бяхме решили да ходим на Боровец. И аз й казах:
„Весе, там една друга твоя приятелка ще ми помогне да отида в Англия!”
Жената се казваше Валя и работеше в голяма туристическа фирма. Мъжът й държеше два ресторанта на Боровец. Седнахме в единия и аз й казвам: „Тук ми мирише на изгоряло. Имате ли друг ресторант?” Тя ми вика: „Да, но той изгоря”. – „Вие ще ми помогнете да отида в Англия!” – „Но аз не мога...” – „Не, след три дни пристига човек от Англия и вие ще дойдете с мен, за да ми помогнете да си взема виза!” Валя казва: „Не може да бъде!”
На другия ден обаче се обаждат на моята приятелка Веска и й казват: „Елате, имаме приятели, ще говорим за заминаването...” Оказа се, че имат позната, която е полицай в Англия, мъжът на Валя й написа писмо и аз заминах уж на гости за шест седмици. А останах досега.
- Как се издържахте там на първо време? С ясновидство ли?
- Дъщеря ми вече беше студентка в Американския университет в Благоевград и аз заминах, за да я издържам. Не знаех и дума английски. Беше много тежко...
- Щом не сте се върнали, значи, тук е било по-тежко...
- Не, аз съм жена, която никога и при никакви обстоятелства не се отказва и не се предава. „Това, което не ни убива, ни прави по-силни”. Това е моят девиз. Не, не ми е било по-тежко в България. Тук има на кого да се оплачеш, пред кого да поплачеш... Бях учителка по рисуване в учебен център Карлово с филиал в Сопот, отделно работех – шиех, имах малко магазинче... Тоест, не бях от тези, които най-много са закъсали. Просто исках детето ми да се изучи, защото беше платено обучение, а таксите бяха високи.
- И как достигнахте статута на най-култова българска ясновидка в чужбина, като изключим Теодора, „личната гадателка” на Берлускони?
- Две-три години, след като бях заминала в Англия, се чухме с нея по телефона и тя ми каза: „Защо ми се обаждаш, след като знаеш всичко?!” По едно време докторите ме бяха отписали. Не ми оставало много време да живея, не знам по каква причина. Тогава дойде една моя приятелка – лекар, доцент в Пловдив. „По тези и тези показатели, започна да ми обяснява, ако се удариш леко, веднага ти остава синьо. Но в твоите кръвни изследвания няма такова нещо”. Тя много ми помогна.
През 2001 г. взех английски паспорт. Тогава вече работех в едно от най-реномираните училища в Лондон. Двамата ми братя близнаци, с които живеех в една къща, се върнаха в България. Аз имах бизнес с къщи с един човек, разделихме го, половината къщи останаха за мен... Тогава три дни работех, два дни – гледах вкъщи. И един прекрасен ден реших, че ще напиша писмо на училището и на всички места, където съм работила. Там така е прието – благодариш и обявяваш, че вече няма да работиш за тях. И през нощта не мога да заспя.
„Боже, викам си, какво направих, останах без работа, а може да остана и без пари!”
Така се измъчвах до сутринта. Едва изчаках да стане светло, дръпнах пердето, прекръстих се и казах: „Господи, сега съм в твоите ръце! Да бъде твоята воля и да стане това, което леля Ванга каза!” Така започнаха да идват хора при мен, аз им помагах...
Ще ви разкажа една интересна история от началото на моята ясновидска кариера. Имах една приятелка рускиня – Нели. Един път тя дойде при мен, защото живеех в центъра, и ми каза: „Бях при един гледач, той ми взе 20 паунда за един час...” Викам й: „Нели, не е важно какво ти е казал той. Запиши си това, което ще ти кажа аз”. И това, което й казах, се сбъдна. За благодарност тя реши да даде в руския вестник обява. Започнаха да идват руснаци, българи... Никога няма да забравя едно момиче от Украйна – Оля. Седнахме с нея в кухнята и аз я питам: „Защо плачеш?” – „Утре ще погребват брат ми, направил е катастрофа”. – „Не е направил, викам, катастрофа. Брат ти е убит и е подхвърлен на мястото на шофьора. Но ти няма да отидеш на погребението”. – „Как няма да отида? Билетът е купен, утре сутринта в шест летя за Киев!” Казах й, че това няма да се случи, че ще остане в Лондон, че виждам човек с фуражка, с генералски пагони... „Да, ние имаме чичо в Киев, който е генерал”, каза Оля. Предрекох й, че след 2-3 години той ще им помогне да разберат истината, защото братът на момичето не е жертва на катастрофа, а на убийство. И сега ги заблуждават. Но виновниците няма да отърват затвора.
На другия ден Оля хваща влак, за да отиде на летището, но се обърква, понеже се е зачела в някакъв вестник, и пътува в противоположна посока. Когато пристига, самолетът вече е излетял и тя не можа да пристигне за погребението.
- Убийството разгада ли се наистина?
- Това момиче впоследствие пусна обява в руския вестник, че търси българска ясновидка, чийто телефон завършва на 600. Нели ми съобщи, че ме издирват. Аз много се учудих, защото не бях пътувала гратис с обществения транспорт. В крайна сметка Оля ме откри и оттогава с нея сме големи приятелки.
Оказа се, че брат й е пътувал, спътниците му обаче убиват човек и решават да прикрият престъплението, като убият и него, защото е станал свидетел. Слагат го на мястото на шофьора и блъскат колата в дърво. Но всичко се разкри. Беше голяма трагедия за семейството. Момичето по-късно се омъжи за един хирург, също от Киев.
- Как стигнахте до „Москва, Кремъл”?
- Веднъж при мен дойде една млада рускиня, Елина. Гледах й и тя ми каза: „Ако един ден решите да дойдете в Москва, има къде да отседнете и хора, на които да гледате”. И аз реших да си взема виза и така, от човек на човек, стигнах до Кремъл. Гледах на три жени, които работеха в администрацията на Кремъл, на висши руски митничари…
Идва един път една жена, оставя си чантата, почвам да й гледам, но нещо в мен трепери… Казвам й: „Моля ви, махнете чантата, оставете я в ъгъла на стаята, защото ми става лошо!” После „видях”, че работи зад стъкло, че има достъп до затвор… Нищо не каза, но в края на сеанса отвори чантата и между една връзка документи
видях вътре пистолет
- Била е служител на сигурността?
- Да. Много сме си говорили за тези неща с Милен Люцканов, с когото сме близки.
- С настоящия ни генерален консул в Ню Йорк? Вече се досещам какъв ще е следващият ви маршрут!
- Може би! /смях/.
- Вие бяхте една от най-атрактивните участници в шоуто на Андрей Малахов „Пусть говорят” /”Нека говорят”/ по руския Първи канал /ОРТ/ през септември миналата година, посветено на Ванга. Тогава в студиото избухна грандиозен скандал и вие нападнахте Светослава Тадаръкова – Рудолф, защото според вас осквернявала паметта на Ванга.
- Ще ви разкажа как се случи всичко. Веднъж в дома ми в Лондон дойдоха мъж и жена. Мъжът беше много висок, много едър, чак ме хвана страх. Аз седнах и го попитах: „Откъде знаете за мен?” – „За вас говорят”. – „Нека говорят”. – „Знаете ли - усмихна се той - има такова предаване в Русия…” – „Аз ще бъда в него!”, му отговорих, но без да знам за какво е това предаване, без да знам кой е Андрей Малахов…
Една от тези три жени от кремълската администрация, за които ви разказах, ме попита: „А какво ще кажете, ако попаднете при Андрей Малахов?” – „О, това е моята мечта!” – „Можете да чакате обаждане”. След известно време наистина ми се обадиха.
Заминавам за Москва, а на следващия ден започват да дават по телевизията филма за леля Ванга. Аз имам секретарка в Лондон, която записва обажданията. На следващия ден, след като бях гледала първата серия на филма „Вангелия” и бях страшно развълнувана, тя ми звъни и ми казва: „Слушай, издирва те Андрей Малахов!” Помислих си, че е някаква шега и й казвам: „Лина, моля те, престани. Да си ме издирва…”, и й дадох един телефон. На другия ден Лина пак ми се обажда: „Слушай, обади се на този номер, хората наистина те търсят, ще има шоу – „Пусть говорят”, или там как се казва…” Обадих се, казаха ми: „Да, ние сме от „Сегодня вечером”, искаме да дойдете на предварителен запис, колата ще бъде долу в 10 часа…”
И като влязохме в студиото и чух какво говори Тадаръкова, не можах да се сдържа:
„Искаш да станеш известна, но нямаш представа колко много ще плащаш!
Минали са 17 години от смъртта на тази българка. Хора от друга страна ни канят да отидем да почетем паметта й, да разкажем добро. У всеки човек има и добри, и лоши страни. Но когато човек си отиде от този свят, остава доброто. Още повече пък при Ванга, която цял живот е правила добро на хората”.
- Светослава Тадаръкова – Рудолф заяви в предаването, че Ванга е ослепяла след изнасилване от войници в родната си Струмица...
- Ако е имало такова нещо, Ванга все щеше да го каже на някого. На нея й беше все едно, защото тя виждаше и знаеше повече от всички. Останах с много лошо впечатление от тази жена, защото просто не беше почтено да се говорят такива неща за човек, когото друга страна издига в култ.
- Да, руснаците вече замислят да канонизират Ванга за светица.
- Според мен това е правилно, защото тя е също толкова свята, колкото Блажената Матрьона. Аз посетих църквата й в Москва и никога няма да забравя своите преживявания там. По същия начин се почувствах в църквата на леля Ванга на Рупите.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
