Всички грешим, това е нормално, но хората твърде чест си дават правото да грешат. Поради тази причина, тъй като смятат, че грешките са "нормални". Не говоря за банални неща, говоря за грешки, които влияят на нас, на нашите чувства, които вечно са застрашени от тях. Когато говоря имам предвид нашата "силна" половината т.е. мъжете. Може би ние прекалено много търсим, очакваме, но когато погледнем реално, това е съвсем малко. Някои грешки могат да бъдат толерирани, но когато ги толерираме те все повече да се опитват да ни наранят. Това не бива да се толерира, тъй като със самата прошка и оправдаване на техните "О, забравих, няма вече ...", дори и лоши неща и разбира се, следват обещанията, че никога няма да се повтори, а повярвайте ми, че ще се повтаря, защото сами сме си виновни, ние даваме зелена светлина, с това което са ни наранили, а ние им прощаваме. Това е наша грешка.
Най-важното е уважението. От там се започва. Който няма уважение към себе си, тогава всичко друго е по-важно. Ако го уважаваш и ако се опитваш да го накараш да разбере, че тогава се очаква от него. Но не е така, въпреки че би трябвало. Не казвам, че винаги е така, но в повечето случаи е. Затова трябва да покажете "зъби". Уважението трябва да се придобие.
Нищо не може да се скрие, всяка истина излиза наяве.
Е, когато се стигне до този стадий да не разочаровате, след това идва период, когато ни е все едно.
Когато някой те разочарова веднъж, два пъти, или за който и да е път, как после да не очакваш, че още един милион от тях ще те разочароват? Как тогава да се отпуснеш и може би точно той е следващият, който не е като "всички". Е затова, от грешките се учим, не спирайте, защото когато-тогава труда ще се отплати. Затова се учете от грешките си и се наслаждавайте защото животът е един, за да се разочаровате от всеки идиот.
