Тази година се навършват 112 години от потъването на най-големия навремето пътнически кораб в света – прочутия Титаник . Филмът за Титаник извади на преден план трагичната любовна история на Джак и Роуз, които са първите, за които се сещат, когато се спомене Титаник.
В онази нощ на Титаник загинаха около 1500 души.
Всеки, който е гледал "Титаник", със сигурност си спомня как баба и дядо лежат прегърнати на леглото в каютата си, докато ледената вода нахлува, и мирно чакат своя край. Сцената от легендарния филм докосна и най-коравите сърца, но малцина знаят, че не става въпрос за художествена измислица, а за невероятна истинска история на хора, отказали да се спасят и решили да умрат "по начина, по който са живели - заедно".
Снимка: Wikipedia
Исидор е американски бизнесмен от немски произход, който сключва уреден брак през 1871 г. с Айда, момиче от имигрантско европейско семейство. Въпреки че бракът е уреден, любовта, която се заражда между двамата, е дълбока и искрена.
Исидор и Айда прекарват зимата във Франция и се връщат в Америка на Титаник. И така тази двойка се озовава на път за Америка на 14 април 1912 г., когато корабът се удря в айсберг и започва да потъва.
Снимка: Wikimedia
Потомката на Исидор и Айда Щраус, Джесика Щраус, разказа за тяхната любовна история в интервю за "Титаник Белфаст".
„Те били на почивка на Ривиерата и решили да резервират пътуване обратно до Ню Йорк с RMS Titanic. Това не било планирано пътуване, било решение в последния момент“, каза Джесика в интервюто.
След като корабът се удря в айсберга, г-жа Щраус почти влиза в спасителната лодка.
„Те били на 60 години, били заедно от много, много години и имали няколко деца. Ида не искала да напусне съпруга си. На Исидор било предложено място на друга спасителна лодка, но той не искал да бъде спасен, докато на борда все още има жени и деца. Исидор молел жена си да се качи в лодката, но тя се обърнала и му казала: „Исидор, ние сме били заедно през всичките тези години. Където ти отиваш, отивам и аз...“, добави Джесика.
Айда Щраус свалила коженото си палто и го подала на прислужницата си Елън Бърд. По увещание на семейство Щраус Елън се качва в спасителната лодка и така се спасява. Последно са били видени да седят заедно на шезлонги, хванати за ръце.
Тялото на Исидор Щраус е открито от екипажа на McKay-Bennett и той е погребан в гробището Woodlawn в Бронкс, Ню Йорк. Тялото на г-жа Щраус никога не е намерено.
Когато оцелелите пътници на Carpathia пристигнали в Ню Йорк, мнозина, включително прислужницата Елън, разказали на репортерите историята на Исидор и Айда Щраус, наричайки я „най-удивителният пример за любов и обич“ и тя се разпространила с невероятна скорост из целия свят.
Тялото на Исидор е открито и идентифицирано, но тялото на Айда остава завинаги някъде в дълбините на океана. И все пак на гроба на Щраус в Бронкс тяхната любов е увековечена завинаги с прост цитат от „Песен на песните“: „Водата не може да угаси любовта, нито може да я удави“.
Снимка: zajenata.bg
Заглавна снимка: People magazine
