„Навремето майките ни не се страхуваха толкова от нас. Днес - кърмете детето до трети клас, уважавайте неговия характер, темперамент, не го оставяйте да плаче, носете го гордо като щафета на младостта, направете му място в леглото си, преместете мъжа си в хола.
Нашите майки не ни обгрижваха така. Те не мислеха много-много за родителството. Баща ми не трябваше да се прибира всяка вечер в „осем нула нула“, за да помага на майка ми да ме къпе.
Не толкова отдавна изкъпах детето си. С обикновен бебешки сапун. С едната ръка държах детето, с другата душа, сапуна, хавлията... Не ме беше страх, че ще падне във ваната. Реално погледнато, никоя майка просто не изоставя детето си.
Майка ми не се страхуваше нито от бременността, нито от връщането на работа, нито от яслата, от раздялата с мен.
Тя нямаше време да мисли дали това, че съм в група, ще има трайни последици за мен. Тя не се занимаваше много със социалните аспекти на моето възпитание.
Дори не тичаше на лекар за всяка дреболия. Тя не идваше в училище всеки понеделник и изобщо не й хрумваше да ме "защити" от учителите.
Преходът от долните към горните класове на основното училище не беше поставен под съмнение, нито беше повратна точка в живота, която си струва да се спомене.
Майка ми никога не е била мой личен заложник или някой, чието задължение е било да ме забавлява и да направи престоя ми на тази планета приятен.
Днес не ни е достатъчно да имаме приятно детство. Не, детството днес трябва да е незабравимо! Незабравимо, приятели! Всеки ден е повод за истински малки празници.
От момента, в който отворят очи, докато си легнат вечерта, ние трябва да анимираме децата, да им угаждаме по всякакъв възможен начин, да прекрачваме собствените си граници, да бъдем нежни, снизходителни, никога да не повишаваме тон, никога да не застрашаваме малкия им интегритет по никакъв начин начин и всичко това - с цел да им се създаде едно голямо, огромно агресивно и разрушително его.
Нашите майки не се страхуваха от нас. Дори не от нашия плач. По-лесно и спокойно се справяха с удрянето, хвърлянето и дързостта ни. Нашите майки пиеха кафето си на спокойствие и си почиваха, когато се прибираха от работа.
През това време играехме пред къщи с други деца. С други деца, приятели. Знаеше се какво може да се прави и какво не.
Извади пръста от устата си, не си бъркай в носа, не говори с непознати, не вземай бонбони от непознат чичко на улицата, махни се от телевизора, ще си развалиш очите, кажи добро утро, благодаря ти, моля те, стани за баба да седне, бъди добър приятел, не сядай на бетона, изяж всичко от чинията си и се прибери в осем. Така са ни възпитали.
Решавахме дилемите без Google, със съветите на други, по-опитни приятели. Нямаше нито училища за родители, нито всички онези мощни книги, форуми, фейсбук групи и въпреки това - всичко беше някак познато. В крайна сметка не се оказахме толкова зле.
Израстването днес е като писта с препятствия. И преди да се роди детето - пийте фолиева киселина, пийте витамини, правете двойни и тройни изследвания...
След това - раждайте безболезнено, без травми, бъдете с бебето, кърмете го до трети клас, уважавайте неговия характер, темперамент, генетични предразположения, не го оставяйте да плаче, носете го гордо като щафета на младостта, не го оставяйте само, не гасете светлината, направете му място в леглото си, преместете съпруга си в хола, наблюдавайте го през целия му период на израстване, не му позволявайте да пропусне нищо, да се чувства застрашено, пренебрегвано, уважавайте малкото му аз, уважавайте нуждите му, поставяйте под въпрос себе си, вземайте правилни решения, поемайте пълна отговорност, забравете заслугите, предпазвайте го от слънцето, от радиация, замърсен въздух, бездомни кучета, чешмяна вода, изгорели газове, "зли" очи, ретрограден Меркурий, наситени мазнини и свободни радикали.
Почистете около сградата, съберете боклука, рециклирайте пластмасата, купете органични продукти, засадете дървета, защото нашите деца заслужават по-добра планета.
Добре, какво ще стане, ако нашата планета заслужава по-добри деца? Искам да кажа, питам за един приятел...
