Клоуи Помфлет израства в приемен дом и остава без дом на 16. Спяла на улицата, а в един момент дори мислела да се самоубие.
Клоуи Помфлет (20) от Великобритания има лошо детство - израства със зависими родители, институциите я дават в приемно семейство, а в един момент тя остава без дом. Днес животът й е съвсем различен и тя учи в Оксфордския университет близо до Лондон.
Тя признава, че въпреки че е искала да се самоубие, докато живее на улицата, тя все пак е решила да се съсредоточи върху образованието си, да се опита да преобърне живота си към по-добро и да сбъдне мечтата си – да стане учител по биология.
Дори не се замисляла да кандидатства в Оксфорд, докато не разбрала, че има специалност Хуманитарни науки. Когато получава отговор, че е приета, казва, че в този момент е била най-щастливият човек на света.
Сега, освен че учи в престижен университет, тя се стреми да помогне на други, които са в подобна ситуация като нея, да се преборят и да намерят своето място под слънцето.
„Всеки път, когато минавам през двора на Оксфорд и виждам тези страхотни сгради, осъзнавам, че това е напълно различен свят. Отивам на официални събития, където сервират храна, чистачка идва да ми почисти стаята и си мисля: „Какво става, възможно ли е нещо подобно?“.
Благодарна съм, че имах подкрепата, за да стигна дотук. И съм щастлива, защото другите ученици нямат това“, казва тя.
Клои е само на 5 години, когато е отделена от родителите и сестрите си и е отведена в приемно семейство. Родителите й били алкохолици и наркомани, но за нея било травма, когато я отделили от семейството.
Първите три години живеела със семейство, което я обичало, глезело и казва, че това са най-хубавите години в живота й.
Но на 8 години тя се върнала да живее при баща си, но тъй като той не бил добър човек, на 11 години тя започнала да живее при дядо си.
Клоуи имала страхотни отношения с дядо си, но той страдал от рак и починал през 2019 г., когато тя била на 16 години.
„За последно го видях в болницата. Седнах до него, поговорихме 5 минути и си тръгнах. Скоро след това получих съобщение, че е починал“, спомня си тя.
Тъй като била непълнолетна, трябвало да се върне при баща си, но животът с него бил непоносим. Въпреки че била добра ученичка, тя започнала да бяга от училище, не можела да свикне с новия си живот, нито да преживее смъртта на дядо си.
Тя твърди, че в края на 2020 г. един ден баща й й казал да си стегне багажа и да си тръгне.
Няколко дни тя спяла у приятели, но след това останала на улицата. Тогава тя не виждала изход и дори имала желание да се самоубие.
„Когато седях съвсем сама или се разхождах по улиците на Манчестър в 2 през нощта и плачех, ми идваше да посегна на живота си. Нямах причина да живея.
Училището ми помогна много. „Направиха всичко, за да не загубя година, опитаха се да ми намерят място за спане и след това ме насърчиха да кандидатствам в Оксфорд“, казва тя.
Но докато чакала отговор от университета, срокът, който бил предвиден за живеене в мястото, което й намерило училището, изтекъл. Така Клои отново се озовала на улицата.
Но по това време тя получава потвърждение от Оксфорд, че е приета и че ще й бъде дадена стая в колежа.
Днес Клои е отличничка. Освен че е отдадена на обучението си, тя прави всичко по силите си, за да помогне на своите връстници, които преминават през подобни проблеми като нейните.
„Когато погледна назад към нещата, през които преминах, знам, че беше ужасно преживяване, но не бих променил нищо. По този начин научих много за живота, така че днес съм благодарна“, добавя тя.
