Изповедта на жена , решила да не ражда деца , е брутално искрена
Цял живот съм се изправяла пред въпроса защо нямам деца. Съпругът ми и аз решихме в началото на нашата връзка да нямаме деца.
Бяхме професори, отдадени на работата си и смятахме, че кариерата ни има смисъл. Нашата роля в отглеждането на младите поколения беше важна за нас, въпреки че не сме били родители. В крайна сметка ние оформяме умовете на децата всеки ден, най-вече повече и по-добре от техните родители. И пак плащахме по-високи данъци като "неродители", за да "върнем дълга към обществото".
Нашето решение обаче не беше добре прието, когато ставаше въпрос за разширено семейство и познати. Дори напълно непознати се осмеляваха да коментират избора ни. Понякога ни казваха, че сме егоисти, понякога ни гледаха с учудване и най-лошото - с израз на съжаление.
Съпругът ми почина сравнително млад, преди да се пенсионира, но аз продължих да живея пълноценно. Имахме невероятно щастлив живот, изпълнен с любов и разбирателство. Последното нещо, което бих искала, е да съм нещастна. Сега хората казват, че съм сама. Но аз не съм. И не съм нещастна. Дори не съжалявам за решението ни.
Хората често смятат, че са по-щастливи, ако имат деца, но истината е, че много от тях не са доволни от това как са израснали децата им, как са се отнасяли към тях и как са оправдали очакванията им. Виждам го сред моите нещастни връстници. Такива жени често прехвърлят очакванията си на внуците си и накрая остават отново разочаровани. Те страдат, когато са сами, когато никой не се нуждае от тях, когато са забравени.
Те не могат да намерят щастието в себе си и трябва да се чувстват необходими или намират целта си в ролята на жертва. Второ, те често нямат какво да предложат на света, така че поставят предполагаемата си жертва на пиедестала на крайната цел за създаване на потомство и жизнения цикъл. Да ги обявим за светци приживе ли?
Аз не съм такава. Вярвам, че такива хора, които не могат да намерят щастието в себе си, са най-лошите критици. Те виждат в мен възможностите, които са пропуснали; какво можеха да направят, но нямаха смелост. Вместо това те са се поддали на очакванията на патриархалното общество. Те са избрали лесния изход, въпреки че не го възприемат така.
Други ми завиждат, защото съм имала възможността да видя света, да живея както аз искам и да имам партньор, който ме обича до последния си дъх. Нарочно използвам думата "партньор", а не "съпруг". Някои жени имат съпруг, а аз споделих живота си с партньор. Бях момиче с късмет. Имахме достатъчно пари, които харчехме предимно за себе си. Бяхме отдадени един на друг, нещо, което повечето хора никога не изпитват. Ревността е гадно нещо. Тези завистници са много ядосани на нас жените, които не сме се размножили.
Често ми казват със скрито удоволствие, че няма да има кой да се грижи за мен, когато остарея и се разболея. Тази група включва млади домакини с няколко деца, техните съпрузи, които печелят малко, и по-възрастни консервативни мъже. Мисля, че това е най-егоистичният мотив за създаване на деца. Имам достатъчно пари, за да мога да си позволя дом, когато е необходимо, и никога, никога не бих съсипала живота на децата, като ги връзвам за леглото си.
Намирам особено смешни тези, които твърдят, че не съм оставила нищо след себе си и че гените ми няма да бъдат предадени на следващото поколение. Още по-смешно е, когато го казват хора, чийто генетичен потенциал се реализира от неграмотни и тъпи коментари в социалните мрежи. Защо техните гени са ценни за вас и каква вреда биха нанесли, ако не се предадат? Не е ли саморепликацията егоистична, себична и глупава причина да се родиш? А казват, че хората без деца са егоисти!
Защо хората смятат, че жените, които не раждат, са безполезни? Не е ли това най-примитивният закон на природата? Обикновената малтийска болонка (куче) не е ли много по-ценна от всяка друга женска, защото се размножава повече? Това биологично действие не изисква никакво образование или специални способности или интелигентност. Всички знаем как да го направим.
И всъщност светът би бил много по-добро място, ако хората се размножаваха по-малко, особено тези, които обиждат всеки различно, агресивни са и мразят всеки, който живее различно от тях. Какво могат да предложат на света такива хора и тяхното потомство? През целия си трудов живот в училище съм виждала тези съсипани деца. Малцина са успелите напълно да се откъснат от примитивното си възпитание и да бъдат щастливи.
С какво някоя жена, случайно забременяла със съпруг, който се мотае в пункта за залагания, е по-добра от мен? Аз, която като учител отгледах поколения деца и ги направих по-добри хора? И кой е по-отговорен?
