В ранните сутрешни часове на 5 февруари 2011 г. загубих съпруга си.
- Прекарах десет години омъжена за него. Имахме три момчета и той беше любовта на живота ми. Той беше само на 41 години, много здрав, спортуваше редовно и се грижеше за диетата си. Имам доказателство за това - малко преди да получи инфаркт, той отиде на системен преглед, който го показа. Едно нещо обаче пиеше прекомерно – пише в изповедта си Касондра Рейнолдс.
По това време се възстановявах от операцията на гърба, която имах, но знаех, че трябва по някакъв начин да го сваля на леглото и да започна реанимация. За съжаление не знаех как да го направя. Докато го гледах как посинява и после посивява, крещях и се молех на Бог да го спаси. Свързах се с линейка, която ми даде указания за изкуствено дишане. Децата изтичаха в стаята уплашени и разтревожени. Мислех, че са минали часове, но бяха минали само три минути. За щастие линейката пристигна тогава и пое. В един момент един от парамедиците извика: „О, не, загубихме го“. Тогава ми казаха да напусна стаята. Качиха го в линейката и аз ги последвах до болницата. За мое облекчение той оцеля при пътуването до болницата и го намерих в болнично легло.
Лекарят ми зададе много въпроси за здравето му. Споменах им също, че наскоро е бил на системен преглед. Лекарят ми каза, че нивата на кръвната му захар са скочили рязко, така че те са убедени, че е диабетик, което не беше. Въпреки това, енергийните напитки, които той консумираше в умерени количества, доведоха до този внезапен скок на захарта и сърдечна недостатъчност. Съпругът ми работеше нощни смени и пиеше тези напитки, за да има достатъчно енергия. Лекарят ми обясни, че само една кутия от тази напитка е достатъчна, за да предизвика аритмия. „Хората, които го пият редовно, играят на руска рулетка“, каза ми докторът.
Съпругът е поставен в изкуствена кома. След две седмици той все още беше в безсъзнание. Мозъкът му беше компрометиран и в крайна сметка лекарите ми казаха, че вече не могат да му помогнат. Заведох децата да видят баща им за последен път. Медицинските сестри премахнаха по-голямата част от устройството, за което беше закрепено, за да не плашат децата. После ги изкарахме и останах само аз и гледах как го свалят от цялото оборудване. Седях там и го целунах 31 минути, гледайки как животът изтича от него.
Съпругът ми беше доброволен донор на органи. Утешаваше ме мисълта, че поне още някой ще получи шанс за живот. Оказа се обаче, че нито сърцето, нито бъбреците, нито белите му дробове са подходящи за процеса именно заради енергийните напитки. Така че единственото, което мога да направя, е да споделя неговата история. Само тогава смъртта му може да има поне някакъв смисъл.
