Пектинът е едно от най-полезните вещества за организма. Той е открит още през 1790 година от популярния френски физик Луи Воклен, който за пръв път изолирал от ябълките непознатото тогава вещество, което имало силно желираща способност. Около четири десетилетия по-късно, през 1825 година, друг французин – Анри Браконот изолирал и вече подробно описал на това вещество. Дал му наименованието пектин /пектос от гръцки – съсирен, пресечен.
Още две десетилетия по-късно, подробни изследвания върху структурата и свойствата на пектина позволили да се даде нова светлина върху него. Установява се, че той спада към групата на т.нар. структурни полизахариди /хемицелулоза, целулоза и лигнини/, които изграждат клетъчните и междуклетъчните стени на растенията. Открива се също, че пектинът игра важна роля за поддържане на техния тургор, тяхната устойчивост срещу изсушаване и по-дългото им съхранение и др.
В растителните клетки има две форми на пектин . Първата е неразтворима /протопектин/, а втората е разтворима /хидропектин/. В неузрелите плодове преобладава неразтворимият пектин, който придава на растителните тъкани по-твърда консистенция. При узряването пектинът става разтворим и това съпровожда омекването на плодовете. Този процес се наблюдава и при печене или варене на плодовете.
