Историята на ванилията
Ацтеките използвали ванилията за приготвянето на тяхната кралска напитка xocolatl – смес от какаови зърна, ванилия и мед, считана за мощен афродизиак. Самото име ванилия произлиза от испанската дума vainilla, която в превод означава вагина или шушулка. За родина на ванилията се смята Мексико, Панама и Антилските острови. В Европа става известна едва през 16 век, след като конквистадорът Ернан Кортес влязъл в столицата на ацтеките с малък отряд. Император Монтесума предложил на белия човек, в знак на мир и добри намерения, ритуалната им напитка, приготвена именно от шоколад, подправен с ванилия. След това европейците пренасят ванилията и в други тропически области, но за нещастие не успяват да получат плодове на нито едно място.
Най-накрая през 1836 година белгийският ботаник Чарлз Морен (Charles Morren) открива, че цветовете на ванилията не се опрашват , а е необходима човешка намеса. През 1841 година на френския остров Réunion , Edmond Albius усъвършенствал метод за изкуствено оплождане, който се използва и днес. Ръчното опрашване на ванилията и допълнителната ръчна обработка и ферментация определят високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години.
Първите, на които им хрумнало да добавят ванилия в своите ястия, са били готвачите в двора на английската кралица Елизабет Първа.
