Как се диагностицира дехидратация
Обезводняването е честа клиничната диагноза. Първоначалният преглед може давключва:
Тест за психичното състояние, за да се прецени дали пациентът е буден, на щрек и ориентиран. Кърмачета и деца може да изглеждат апатични, да издават плачливи викове и да имат понижен мускулен тонус.
Важни показатели са кръвното налягане и пулсът, които се взимат в легнало и правостоящо положение. Дехидратацията може да повиши пулса, а кръвното налягане може да спадне. Хората, които приемат бета-блокер - лекарства за високо кръвно налягане или други лекарства за сърдечни заболявания, понякога губят способността си за увеличаване на сърдечната честота като компенсаторен механизъм, тъй като тези медикаменти блокират адреналин рецепторите в организма.
Измерване на температурата , за да се прецени дали не се е покачила.
Може да се провери степента на еластичност на кожата (тургора). Когато дехидратацията прогресира, кожата губи от съдържанието вода и става по-малко еластична.
Лекарят може да провери до каква степен езикът и устата са сухи.
При децата може да има допълнителни прегледи като проверка за слабост на черепа(хлътнала фонтанела), оценкана механизъма за смучене, мускулен тонус и лилипса на изпотяване в зоната на подмишниците и слабините. Тези признаци, сочат потенциална дехидратация.
Целта на кръвните тестове е да се оценят потенциални електролитни аномалии(в това число нива на натрий, калий и хлорид), свързани с дехидратацията.
Други кръвни тестове могат да бъдат полезни при определяне нивото на дехидратация. Хемоглобинът и броят на червените кръвни клетки могат да бъдат повишени.
Тестове за бъбречна функция - нивото на урея и креатинин, може да бъде повишено, което също е признак на обезводняване.
Може да бъде направен анализ на урината, за да се определи концентрацията и, колкото по-концентрирана е тя, толкова по-дехидратиран е пациентът.
