Законът на Любовта и красотата според Петър Дънов

Кра­си­во е то­ва ли­це, на ко­е­то се за­бе­ляз­ват всич­ки про­ме­ни в мис­ли­те, чув­с­т­ва­та и дейс­т­ви­я­та на чо­ве­ка. При та­зи про­мя­на оба­че, в чер­ти­те на ли­це­то все пак ос­та­ва ед­на не­из­мен­на чер­та. Та­ко­ва ли­це е из­раз на ед­на бла­го­род­на, въз­ви­ше­на ду­ша. Кра­сив чо­век е то­зи, в ли­це­то на ко­го­то мо­жеш да че­теш. То­ва ли­це из­ра­зя­ва всич­ко оно­ва, ко­е­то се крие в ду­ша­та. Днес хо­ра­та се стра­ху­ват да че­тат по ли­ца­та им. Ня­кои от тях каз­ват: „Ще скрия ли­це­то си, не ис­кам да ме поз­на­ят“. За­що? Как­во ло­шо има в то­ва, че ня­кой ще про­че­те на тво­е­то ли­це един лист от го­ля­ма­та кни­га на твоя жи­вот? Как­во по-ху­ба­во от то­ва, ка­то ви­дят ли­це­то ти, да поз­на­ят, че тво­я­та ба­ба и тво­ят дя­до са би­ли доб­ри хо­ра? Не­ка хо­ра­та че­тат кра­си­ви­те не­ща в жи­во­та! Аз на­ри­чам гроз­ни ли­ца са­мо ония, по ко­и­то хо­ра­та ка­то не­мар­ли­ви де­ца са пи­са­ли гар­ги, драс­ка­ли, за­чер­к­ва­ли, от­но­во пи­са­ли, пак за­чер­к­ва­ли оно­ва ху­ба­во пис­мо, ко­е­то Бог ня­ко­га е на­пи­сал. Вие че­те­те по тия ли­ца, но ни­що не мо­же­те да раз­бе­ре­те. Гроз­но ли­це е то­ва, по ко­е­то чо­век пи­ше и зад­рас­к­ва. Кра­си­во ли­це е оно­ва, по ко­е­то Бог пи­ше, а чо­век го па­зи чис­то.