Законът на Любовта и красотата според Петър Дънов

В кра­со­та­та има не­що Бо­жес­т­ве­но, ко­е­то из­ти­ча. То­ва, ко­е­то из­ти­ча от Слън­це­то, не е са­мо­то Слън­це. В кра­со­та­та има не­що, ко­е­то из­ти­ча, то е Бо­жес­т­ве­но­то, не­у­ло­ви­мо­то. Вие каз­ва­те: „Той се е зах­лас­нал“. Ху­ба­во е чо­век по­ня­кой път да се зах­лас­не.

Всич­ки хо­ра на лю­бов­та са кра­си­ви. Ко­га­то те обик­нат, и ко­га­то оби­чаш, ста­ваш кра­сив.

Ко­га­то се въз­хи­ща­ваш от кра­со­та­та и съ­дър­жа­ни­е­то на ед­на ми­съл, ти си щас­т­лив. Щом из­гу­биш кра­со­та­та, из­губ­ваш съ­дър­жа­ни­е­то и сми­съ­ла на жи­во­та и ста­ваш не­щас­тен. Кра­со­та­та е не­що жи­во. Тя е вън­шен из­раз на ре­ал­ност­та. Съ­дър­жа­ни­е­то е туй, ко­е­то но­си в се­бе си вът­реш­ния сми­съл, то е жи­во­тът. Ако един жи­вот ня­ма кра­со­та, ако един жи­вот ня­ма съ­дър­жа­ние и сми­съл, то­ва не е жи­вот. Жи­во­тът е то­ва, ко­е­то има кра­со­та, съ­дър­жа­ние и сми­съл. Вся­ка ед­на ми­съл, вся­ко ед­но чув­с­т­во, вся­ка ед­на пос­тъп­ка тряб­ва да бъ­дат кра­си­ви, съ­дър­жа­тел­ни, смис­ле­ни. Вся­ко ед­но чув­с­т­во тряб­ва да бъ­де кра­си­во, съ­дър­жа­тел­но, смис­ле­но. И вся­ка ед­на ми­съл тряб­ва да съ­дър­жа но­ва идея. Все­ки един от вас тряб­ва да но­си та­зи идея, за да бъ­де го­тов за но­ва­та епо­ха, ко­я­то иде.

Как­во ще до­би­е­те от ва­ша­та кра­со­та? Ако кра­со­та­та не мо­жете да я пре­не­се­те в мис­лов­ния свят, от­къ­де­то да я сне­ме­те в ду­хов­ния свят и от­там – на фи­зи­чес­ко­то по­ле, вие не раз­би­ра­те за­ко­ни­те на кра­со­та­та. Кра­со­та­та не би­ва да бъ­де ста­тич­на, а ди­на­мич­на. Тя е, ко­я­то мо­же да ви пол­зва. Коя кра­со­та е ста­тич­на? Има­те ед­на ху­ба­ва ста­туя, но бих­те ли же­ла­ли да бъ­де­те ка­то та­зи ста­туя? Как­во ще се пол­з­ва­те? Вие ще има­те са­мо ед­на фа­за от кра­со­та­та.

Ви­ди­те ня­кой млад и ху­бав чо­век и каз­ва­те: „Кол­ко е ху­бав!“ Та­зи ху­бост се дъл­жи на чо­веш­ка­та ду­ша и на чо­веш­кия дух.