Сифилисът (луес) принадлежи към групата на т. нар. класически венерически заболявания . Сифилисът е инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито протичане.
Причинител на болестта е спирохета (трепонема). Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално (от майката на плода). Спирохетата (трепонемата) се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.
Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.
Инфекцията може да бъде придобита или вродена. При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път.
Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис.
При вродения сифилис заразяването се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец.
Продължителността на инкубационния период е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс (10-12 дни) или по-дълъг (до и над 3 месеца). Противосифилистичното лечение, приложено в оптимална дозировка и продължителност през инкубационния период, може да предотврати развитието на болестта. Това е т.нар. превантивно лечение на сифилиса.
По отношение на имунитета съществуващите закономерности при много други инфекциозни болести не се отнасят за сифилиса.
При това заболяване е възможна суперинфекция - т. е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилис болни. Преболедуването от сифилис не води до траен имунитет.
