Вторичният сифилис
Вторичният сифилис започва средно 6 седмици след появата на сифилистичната язва (т.нар. твърд шанкър) и се характеризира с това, че всички кожни прояви през този период са богати на бледа спирохета което определя периода като най-заразителен. От общите признаци най-чест е краткотрайната (за 4-5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване. Нерядко се установява безсъние, главоболие и нощни костни болки.
Най-характерното обаче при вторичен сифилис е появата на т. нар. сифилиди по кажата, които са неболезнени, петнисти или възлести.
Петнистите (макулозни) сифилиди представляват розово-червени петна на нивото на кожата с големина от лещено зърно до малка монета, разположени главно по туловището (гърдите, гърба, корема), които след 2-3 седмици изчезват безследно. Възлестите сифилиди се локализират по крайниците, като особено типична област са стъпалата и дланите. Те са на големина колкото лещено зърно, с гладка повърхност и червено-кафяв цвят. Те също така изчезват внезапно за 3-4 седмици. Под влияние на овлажняването по гениталите се образуват т. нар. широки кондиломи, които представляват най-заразните места на болестта. По шията се появяват участъци на кожата с променена пигментация - т. нар. "огърлица на Венера". Но кожата на границата между челото и окосмената част на главата нерядко се образуват възлести сифилиди (т. нар. "Корона на Венера"). По окосмената част на главата се установяват участъци на оплешивяване. След няколко седмици до няколко месеца тези признаци изчезват постепенно. През този период серологичните реакции за сифилис са в 100% от случаите положителни.
Третичният сифилис започва 2-3 години след началото на сифилиса. Възлести третични сифилиди могат да се появят по различни участъци на тялото.
Те представляват множество възлести образувания с големина до грахово зърно, с умерена плътност и медно-червеникав цвят. Задържат се няколко месеца, част от тях постепенно изчезват и на тях но място остават тъмно-червеникави белези. Гумозните третични сифилиди се образуват в кожата и подкожните тъкани. Те са обикновено единични, с големина от грахово зърно до орех. Най-често тези сифилиди изчезват, но понякога се разязвяват и от тях изтича гъста лепкава кръвениста материя, наподобяваща арабска гума.
