Лечение с хомеопатия

Аз лично комбинирам двата метода. Хомеопатичното лечение при деца се различава от това при възрастните, понеже децата са много чисти и лесно се откриват конституционалните им лекарства. Много често конституционалните лекарства са и острите им лекарства.

При хомеопатично лечение на остри състояние при деца са определящи симптомите на заболяването. Гледа се:

• Състоянието на жизнената енергия на детето. Дали по време на заболяването детето с намалена, повишена или без промяна в активността.

• Ако е активността е намалена, тогава търсим дали има сънливост или притъпеност, дали децата са зиморничави или горещи, дали са жадни или не, от какви течности имат нужда – студени или топли.

• Ако активността е повишена, то тя се разделя на физическо безпокойство и умствено безпокойство.

Физическо безпокойство: децата тичат, нервни са и плачливи. Умствено безпокойство: тревожност, страх, а при малките деца – отново плачливост. След като определим вида на безпокойството отново се наблюдава, дали децата са зиморничави или горещи, дали са жадни или не, от какви течности имат нужда – студени или топли.

• Когато няма промяна в жизнената енергия на детето, тоест храни се добре, пие си нормално течности, каквито пие когато е здраво, танцува, разказва, няма нужда от лечение. Липсата на промяна е по-честа при децата. Това означава, че организмът им може сам да се справи с острото състояние.

Всяко остро заболяване предизвиква реакция на организма. Ако организмът не може да се възстанови в очакваното време, е необходима намесата на лекарите. Холистичната медицина каквато е хомеопатията казва, че не е възможно да има две лекарства, които да могат да излекуват едно заболяване. Трябва да се избере симилимума, тоест лекарството, избрано спрямо цялата симптоматика на болестта (температура, активност, жажда, хранене и т.н.)

Всеки хомеопат трябва да познава закона на Херинг, тоест как се променят симптомите в процеса на излекуване. Например, ако изчезне кашлицата на едно дете се очаква кихане или хрема. Ако се наблюдава подобна регресия на симптомите, не трябва да се дават повече лекарства. Ако изчезнат кихането и хремата и се появят обриви по-кожата, те също не трябва да се лекуват. Появата не повръщане и разстройство, което не влошава жизнената енергия на детето, също не се лекува.

При лечението на остри заболявания, не се очакват така наречените лечебни кризи, известни на всички хомеопати. Те са характерни за хроничните болести. Ако е дадено правилното хомеопатично лекарство при едно остро състояние, трябва да настъпи бързо подобрение.