Лечение с хомеопатия

Кашлицата представлява сложен рефлекс, дължащ се на дразнене на специфични кашлични рецептори, разположени в лигавицата на ларинкса, трахеобронхиалното дърво и плеврата. Дразнителите могат да бъдат механични (секрети, чужди тела, хранителни съставки, пушек и други), химични (изпарения и газове) и термични (студен или горещ въздух), кръвонапълването и отокът на лигавицата на дихателните пътища, дължащи се най-често на възпалителни процеси' също могат да играят ролята на дразнели на кашличните рецептори.

Биологичната роля на кашлицата се изразява в отделяне от дихателните пътища на чуждите за тях материи. Тя винаги е признак на състояние, надхвърлящо очистващите възможности на ресничестия епител, покриващ дихателните пътища. Бронхиалнат секреция, която е от 10 до 100 мл за 24 часа и която се образува от слузните жлези и от чашковидните клетки на бронхиалната лигавица, е полезна за организма, тъй като образува предпазен слой върху дихателния епител. По този начин тя го предпазва от механично, химично и термично дразнене, а освен това бронхиалният секрет упражнява и противомикробна активност благодарение на съдържащите се в него лизозим и имуноглоболин А.

Водното съдържание на бронхиалния секрет е около 95%. В бронхиалния секрет се съдържат също така биополимери като мукопротеини и мукополизахариди. Количеството на последните нараства значително при инфекция на дихателните пътища, което сгъстява бронхиалния секрет и го прави по-жилав и по-труден за отхрачване. Това води до затрудняване на дишането и на кръвно-газовия обмен и създава реален риск от усложнения, включително и от пневмония. В тези случаи е удачно прилагането на вещества, които спомагат за втечняване на бронхиалните секрети и за по-лесното им елиминиране от дихателните пътища. Прилагането на такива средства е препоръчително и когато количеството на секретите в бронхите е недостатъчно. В тези случаи въпреки многократните пристъпи на кашлица секретите не могат да бъдат отделени.