Законът на Любовта и красотата според Петър Дънов

Ние свър­зва­ме доб­ро­та­та с кра­си­ви­те хо­ра, гроз­ния свър­зва­ме с ло­ши­те хо­ра. Все­ки, кой­то е гро­зен, ние счи­та­ме, че е лош чо­век. Има ня­кой път из­клю­че­ние. Все­ки до­бър чо­век ние счи­та­ме, че е кра­сив. И там има из­клю­че­ние. Но в пъл­ния сми­съл, ако иде­ал­но е кра­сив, не мо­же да бъ­де лош чо­век и ако иде­ал­но е гро­зен, не мо­же да бъ­де до­бър. Каз­вам: за да бъ­де чо­век кра­сив, три не­ща тряб­ва да дой­дат: най-пър­во тряб­ва да дой­де лю­бов­та, пос­ле тряб­ва да дой­де зна­ни­е­то и сво­бо­да­та. За да бъ­де чо­век кра­сив, в не­го тряб­ва да дой­де жи­во­тът – жи­во­тът тряб­ва да е из­ля­зъл от лю­бов­та. Зна­ни­е­то тряб­ва нап­ра­во да е из­ляз­ло от мъд­рос­тта, и сво­бо­да­та тряб­ва да е из­ляз­ла нап­ра­во от ис­ти­на­та. То­зи чо­век, кой­то та­ка по­лу­ча­ва, той ще бъ­де кра­сив. Все­ки чо­век, кой­то има яс­на пред­ста­ва за жи­во­та, кой­то оби­ча жи­во­та, оби­ча зна­ни­е­то, оби­ча и сво­бо­да­та, той е кра­сив. Вся­ко­га, ко­га­то чо­век за­поч­не да не оби­ча жи­во­та, ста­ва гро­зен. Ако за­поч­не да не оби­ча зна­ни­е­то, пак пог­роз­ня­ва, ако за­поч­не да не оби­ча сво­бо­да­та, пак пог­роз­ня­ва. Ти оби­чаш сво­бо­да­та за се­бе си, но ко­га­то друг чо­век е сво­бо­ден, ти то­ва не оби­чаш. Сво­бо­да­та тряб­ва де­то я ви­диш, да я оби­чаш. Да­же ка­то ви­диш ед­на мра­вя да се дви­жи, да ти е при­ят­но, че е сво­бод­на да се дви­жи. То­ва е са­мо за по­яс­не­ние на не­ща­та. По­не­же ня­кои ис­кат да бъ­дат кра­си­ви, но не зна­е­те как да бъ­де­те кра­си­ви. Тряб­ва да оби­ча­те жи­во­та, тряб­ва да оби­ча­те зна­ни­е­то, тряб­ва да оби­ча­те сво­бо­да­та.