Човек и добре да живее, трябва да прави ремонт понякога. Честито! По ред причини решавате да сложите тапети, вместо традиционния латекс. Може би искате да комбинирате тапети за акцент и боя за основа или сте видели чудни тапети на промоция, или без някаква основателна причина просто така ви се иска. Няма значение – да пристъпим към действие!
Започваме с това, че никога не сте лепили тапети (иначе нямаше да четете това). Отваряте сайтовете с обяви, а там – „майстор за лепене на тапети, 6 лв./л.м.” Демек, взима по 6 лева, за да залепи метър тапет? „Ха! – казвате си вие. – Че то всеки го може това, чак пък и майстори да се викат…“. Като се замисли човек, не е голяма философия – основите са ни ясни. Взима се парче тапет, намазва се с лепило... някъде, после ще мислим къде, лепи се и готово!
Отивате в магазина, от който ще купувате тапети. Установявате, че от детството ви насам, когато тапетите бяха задължителната мода, видовете им са се умножили. Сега има, най-общо казано, хартиени, винилни и текстилни (както и фототапети, но за това извращение ще говорим друг път). Хартиените са най-евтини и като цяло – най-тънки. Винилените (на които понякога в магазина високомерно казват „влийс”) са среден до висок клас тапети със съответстваща цена. Текстилните са, ами… текстилни и обикновено – в горния ценови клас. Избирате своите тапети. На касата момичето ви пита леко удивено – „А лепило?“ Хм, да! Отивате, избирате едно универсално, защото пише ясно: „Универсално лепило за тапети”, значи лепи тапети всякакви, точно каквото и смятате да правите. Касиерката отново ви подсказва деликатно, че има специално лепило за всеки вид тапети – а за някои, даже по няколко подвида. Доообре, избирате още по-специалното лепило, което, естествено, е на по-висока цена от универсалното.
На касата за последен път ви намекват, че имате нужда и от уреди за лепене на тапети. Тук вече вдигате ръце и си купувате готовия комплект „Аз се уча да лепя тапети”, който магазинът предлага. Вътре има ваничка, баданарка, шпакла и пластмасова джаджа за изгонване на въздуха от тапета, стандартен набор за чирак-тапетаджия.
Готови, старт! Ще лепим тапети . Или пък не – я виж, каква дупка има в стената от онзи път, когато неуспешно забихте пирон, а стана кратер и пиронът падна? Ще ви трябва гипс. Забърквате гипс и шпакловате стената – леко неумело, но прилично, все пак всички сме гледали замаха, с който майсторите шпакловат (и разбира се, ако с гледане ставаше, кучето щеше да е касапин..., както и да е). След шпакловане ви остава малко гипс. Какво, какво... в мивката, че е малко. Следва истеричен писък на половинката: „Не четеш ли листовки никога, пише - „Остатъци да не се изсипват в мивката и тоалетната!”, че нали ще се втвърди, ще запуши всичко и ще стане страшно!” Добре, добре – запазвате спокойствие и промивате още течния гипс с много, много, мнооого вода. Другия път да знаете.
И така, стените са успешно шпакловани там, където е нужно. Няма нужда от супергладки стени – лепилото е на желатинова основа, набъбва до гъста маса и поема дребните неравности (но дребни). След шпакловането стената трябва да е съвсем суха, а после да се мине с фина шкурка. Тук започвате да кашляте като астматик-пушач на три кутии Арда качак дневно и ви се иска да се бяхте сетили да си вземете работна маска за устата...
