Как се лепят тапети?

Сега, ще бъркаме лепилото . Силно желателно е да спазвате пропорциите горе-долу стриктно, защото иначе ще получите твърде течно или твърде гъсто лепило, с което да се измъчите. Сипете водата, а после – сухото вещество на лепилото. Интересно, на инструкциите не пишеше, че трябва да се бърка междувременно, нали? Честито, имате си бака с вода, в която се кисне доволно голяма лепкава буца, която изобщо не дава вид, че ще се разтвори някога. Какво, какво... пасатор! Да, лепилото може да се пасира. Да, надали е било предвидено да се разбърква с домакински уреди, но какво да ви кажа, неволята учи. Под неодобрителния поглед на половинката, придружено с много цъкане, пуфтене и „Ако после не работи пасаторът, мисли му!”, разбивате успешно буцата лепило до гладка смес. Отбелязвате: „Казах ти, че ще стане!”, въпреки че не сте били изобщо сигурни, но това не го признавайте. Пасирането почти напълно замества енергичното бъркане, което ви препоръчват на опаковката на лепилото. Изчакайте указаните минути и готово, имате гъста маса лепило.

Сега, да подготвим тапетите. Ролките стандартно са по 10 метра, така че от тях излизат средно 3 дължини. Изкушавате се да нарежете тапетите точно колкото е светлата височина на стаята, за да изкарате четири пълни ленти и да спестите – неприятната изненада е гарантирана, както ще установите само минути по-късно. Законът на всемирната гадост е в пълна сила тук и се оказвате с тапети с два пръста по-къси, отколкото ви трябва. Добре, че в магазина има още от тази партида тапети... Затова, като разумна гражданско-майсторска единица следващия път разкроявате тапетите така, че да ви остават с по 3-4 сантиметра в повече и от двата края.